Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на „ТЛ Инвест“ ЕООД, ЕИК 201223976, чрез адв.. Б против решение № 5467/04.09.2019 г., постановено по адм. д. № 9175/2018 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22221417006644-091-001/24.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 963/06.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДДС е отказан данъчен кредит за доставки по фактури от „Т. Б“ общо в размер на 11 111, 01 лв.
В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира за необоснован изводът на органите по приходите и съда, че процесните доставки са различни от икономическата дейност на лицето. Претендира се отмяна на решението и присъждане на направените разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрск. Мирчева оспорва основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения:
Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София - гард е бил Ревизионен акт (РА) № Р-22221417006644-091-001/24.04.2018г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 963/06.07.2018 г. на директора на Дирекция „ОДОП“- София при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДДС е отказан данъчен кредит за доставки по фактури от „Т. Б“ общо в размер на 11 111, 01 лв.
За да отхвърли жалбата на дружеството първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка.
Съдът е констатирал, че основната дейност на дружеството в ревизирания период (01.06.2017 г. – 31.08.2017 г.) е транспортна дейност и спедиция в страната и чужбина, отдаване под наем на автомобили, камиони и части от тях, външна и вътрешна търговия. Приел е, че с РА е извършена корекция на декларирания от дружеството резултат ДДС за възстановяване в размер на 11 619, 48 лв. поради непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит по фактури от „Т. Б“ ООД за направени лизингови вноски по 5 договора за оперативен лизинг на 5 влекача, по които фактури е упражнено правото на приспадане за м. 06.2017 г. Съдът е констатирал, че цитираните договори са сключени на 09.03.2016 г., влекачите са предадени на ревизираното лице като лизингополучател през септември и юли 2016 г. с протоколи, с анекси от 12.12.2016 г. тези договори са прекратени считано от 22.12.2016г., а с протоколи от 22.12.2016 г. влекачите са върнати на лизингодателя „Т. Б“ ООД. От установеното в ревизионното производство, съдът е приел, че във връзка с оперативния лизинг на 5-те влекача, още преди да ги получи фактически, ревизираното лице е сключило на 12.03.2016 г., със съгласието на лизингодателя, оформено в анекси към договорите за лизинг, договор за отдаването им под наем с „Роуд контейнер сервиз“ ООД, но при проверката е установено, че наемателя не е извършвал икономическа дейност, за периода на наем на камионите няма издадени фактури към ревизираното лице, а двете дружества се представляват от едно и също лице. Съдът е констатирал и че наемателят на влекачите „Роуд контейнер сервиз“ ООД е имал договор и с лизингодателя „Т. Б“ ООД от 01.03.2016 г. за периодично и при необходимост техническо обслужване на автопарк, включително и на взетите от ревизираното лице на лизинг 5 бр. влекачи.
При така установеното от фактическа страна, по същество на спора, а именно налице ли са условията на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС услугите, предмет на доставките да са използвани за извършвани от лицето последващи облагаеми доставки, решаващият състав е приел за правилен извода на ревизиращите органи, че за жалбоподателя не е налице право на приспадане на данъчен кредит за направените лизингови вноски по сключения договор за оперативен лизинг на 5 бр. влекачи. Мотивирал се е с констатацията на приходните органи в резултат на извършена в информационните системи проверка, че през ревизирания период ревизираното дружеството не е извършвало дейност - няма декларирани продажби и приходи, няма наети лица по трудови правоотношения, в дневниците за продажби не са отразявани фактури за извършени облагаеми доставки, дори към датата на издаване на РА, дружеството не е декларирало продажби през 2016 г., а съгласно данните от счетоводството срещу отчетените разходи за външни услуги - наем на товарни камиони от „Т. Б“ ООД, няма отчетени приходи. Не са отчетени и разходи за парко места за съхранение на автомобилите след получаването им от лизингодателя. Съдът е съобразил, че по сключения между ревизираното лице и „Роуд контейнер сервиз“ ООД договор за наем на влекачите няма доказателства за изпълнение, като приемо-предавателни протоколи, нито данни автомобилите да са предадени фактически, нито осъществени доставки на услуги с автомобилите от името на наемателя. Като се е позовал и на декларацията на управителя на ревизираното лице, според която дружеството не е успяло да възобнови дейността си по международни транспортни услуги, както и на липсата на доказателства за твърдението, че са подавани документи за лицензии и разрешителни за такава дейност, съдът е формирал извод, че не е доказано извършване на икономическа дейност с процесните влекачи от ревизираното лице, нито дори намерение за такава, поради което е формирал извод, че получените услуги не са използвани за извършване на облагаеми доставки. Така мотивиран съдът е приел за законосъобразна корекцията на декларирания от дружеството данъчен резултат и е отхвърлил жалбата срещу РА.
Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на установената фактическа обстановка в съответствие със съдопроизводствените правила по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Настоящият състав споделя изложените в мотивите на първоинстанционното решението аргументи, че не са налице последващи доставки, които обосновават приложението на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързани с независимата икономическа дейност на дружеството.
Разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС обуславят възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчен документ съставен според изискванията на закона, включва и установяването на реалното доставяне на стоките/услугите, както и използването им от получателя, в независимата му икономическа дейност. Именно последният елемент е спорен в настоящото производство.
По същността на спора, касационната инстанция счита, че по делото не се представени доказателства, които сочат извършването на конкретни облагаеми доставки с получените от ревизираното лице по договорите за лизинг влекачи, нито за свързването им с неговата независима икономическа дейност. За да се обоснове извод, че получените доставки, за които е упражнено право на приспадане на данъчен кредит са включени в икономическата дейност на лицето, следва да се установи, че чрез тях, от осъществената стопанска дейност ревизираното лице е реализирало икономическа изгода, а именно отчетени са приходи и са получени плащания. В настоящия случай се установява, че през ревизирания период дружеството няма декларирани продажби и приходи, няма наети лица по трудови правоотношения, в дневниците за продажби не са отразявани фактури за извършени облагаеми доставки, дружеството не е декларирало продажби през 2016 г., като тези факти не са се променили и към датата на издаване на РА, от което настоящият състав приема, че ревизираното лице не е извършвало дейност. Доказателства за обратното не са представени, напротив, самият представител на ревизираното дружество е декларирал неуспешен опит дружеството да поднови транспортната си дейност. Не води до обратен извод и сключения договор за наем с „Роуд контейнер сервиз“ ООД на взетите с оперативен лизинг 5 бр. специални автомобили, доколкото няма данни за изпълнение на договора – нито за предаване на влекачите на наемателя, нито от негова страна за заплащане на наемната цена. В тази насока правилно съдът е възприел констатациите и на приходните органи, че договорът за наем е сключен преди влекачите да се намират във фактическа власт на ревизираното лице, реално получени от него през юни и септември 2016 г. съгласно протоколите, който факт макар и да няма отношение към валидността и действителността на договора за наем, също свидетелства за липса на неговото изпълнение.
Същевременно няма доказателства в подкрепа на твърдението на ревизираното лице, че е предприемало действия за получаване на лиценз за транспортна дейност, което ценено съвкупно със сключените договори би могло да се възприеме като подготовка за бъдеща икономическа дейност. В случая не се доказва на лицето да е отказано издаване на разрешително за извършване на транспорт, което заедно с липсата и на нает персонал, сочи и на липса на намерение за осъществяване на икономическа дейност. За демонстрация на такова не могат да се приемат направените разходи по договорите за оперативен лизинг, нито сключения договор за отдаване под наем на взетите влекачи, поради липса на видимо намерение за трайното им действие и изпълнение, предвид и прекратяването на договорите за лизинг скоро след фактическото предаване на влекачите и връщането им на лизингодателя.
Предвид изложеното, неоснователни са твърденията на касатора за несъобразяване на решението с практиката на европейския съд. Действително, съгласно обсъдената от решаващия административен орган, цитирана и от съда практика на СЕС подготовката за извършване на икономическа дейност също представлява извършване на икономическа дейност и съответно за покупките за тази подготвителна дейност също е налице право на приспадане на данъка, както и правото на приспадане на данъка, веднъж възникнало поради намерението за осъществяване на облагаеми доставки, не се погасява дори и ако планираните доставки не са осъществени. В случая, такова намерение, както вече беше изложено, не се установява. Правилно съдът е приел, че намерение за извършване на икономическа дейност може да се обоснове от действията на наемателя на влекачите - „Роуд контейнер сервиз“ ООД, което дружество се управлява и представлява от същото лице като ревизираното. Изводите на съда въз основа на фактическите констатации по отношение на „Роуд контейнер сервиз“ ООД напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни, още повече, че дружеството не е и предмет на проверката. Във връзка с тези изводи, касационният състав счита, че демонстрираното, намерение на представляващия ревизираното дружество да осъществява дейност чрез „Роуд контейнер сервиз“ ООД не може да се приеме за изпълнение на изискванията за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит от ревизираното лице.
Поради това и предвид липсата на извършвана от ревизираното дружество икономическа дейност, обоснован се явява изводът на ревизиращите органи, споделен и от първостепенния съд, че доставените на касатора влекачи, по силата на сключения от него договор за оперативен лизинг не са предназначени за последващо извършване на облагаеми доставки. При така установеното, следва да се приеме, че не са изпълнени предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно с РА размерът на декларирания от дружеството резултат ДДС за възстановяване е бил коригиран със сумата по фактурите, издадени от „Т. Б“ ООД. Като е достигнал до същите правни и фактически изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено и не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, на касатора разноски не се дължат. На ответната страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждениев размер на 863лева, предвид своевременно заявеното искане.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5467/04.09.2019 г., постановено по адм. д. № 9175/2018 г. по описа на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „ТЛ Инвест“ ЕООД, ЕИК 201223976 да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП София, сумата от 863лв. /осемстотин шестдесет и три лева/ за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.