Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Димирафарма" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 2156 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2145 по описа за 2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 29-03-460-13/12.07.2019 г. на Директор на РЗОК – Пловдив.

Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушения на материалноправни договорни клаузи са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Районна здравноосигурителна каса, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е заповед № 29-03-460-13 от 12.07.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П., с която на "Димирафарма" ЕООД, гр. В. - собственик на аптека "М. П 22", са наложени шест санкции – финансови неустойки, всяка в размер на 50 лв. (общо 300 лв.), за нарушения по чл. 13, ал. 4, т. 4 от договор № 164542/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК.

С постановеното решение Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на...