Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на „П. А“ ЕООД, ЕИК: 204597580 със съдебен адрес: гр. С., бул. „П. Е“ № 81, подадена чрез пълномощника му адв. С.П, против решение № 51 от 06.01.2020 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2196/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-22221518001379-091-001/12.10.2018 г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 40/09.01.2019 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 1 617.35 лв.

Касаторът твърди, че оспореното от него първоинстанционно решение е неправилно, поради необоснованост, съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на същото и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА и да се присъдят направените разноски.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП – оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк.. Т и заявява искане да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна...