Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П. ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА Д. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 9937 / 2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 и чл. 144 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ“С. К. – Ва“, [ЕИК], гр. Асеновград, [улица], подадена чрез процесуалния му представител адв. П., срещу Решение № 1663 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело № 1927/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 60 от 05.06.2020г. на гл. инспектор в Отдел "М. П. в О. А. потвърден с Решение № 11 от 16.07.2020 г. на Н. О. „Местни приходи“ при О. А. в частта му касателно определеното задължение за такса битови отпадъци от 6 120 лева, ведно с лихви за забава в размер на 1 298,42 лева.

Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен, като от изложеното се извеждат касационните основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК - необоснованост и противоречие с материалния закон. Възраженията се свързват с неправилната преценка от фактическа страна на състава на съда относно реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от страна на О. А. по отношение имота на касатора, а от тук и неправилното приложението на материалния закон относно дължимостта на спорното публично общинско вземане. Подробни аргументи са изложени в касационната жалба, по които се претендира отмяна на обжалваното решение и отмяна на процесния АУЗД в посочената му част.

Ответникът по касационната жалба – Н. О. „М. П. при О. А. оспорва касационната жалба по подробни аргументи изложени в депозирания отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрк. П.. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване и неблагоприятен за тази страна съдебен акт, а разгледа на по същество за неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пловдив е била законосъобразността на АУЗД № 60 от 05.06.2020г. на гл. инспектор в Отдел „Местни приходи“ в О. А. потвърден с Решение № 11 от 16.07.2020 г. на Н. О. „Местни приходи“ при О. А. в частта му касателно определеното задължение за такса битови отпадъци от 6 120 лева, ведно с лихви за забава в размер на 1 298,42 лева, за недвижим имот /земя и сгради/, собственост на едноличния търговец, за периодите от 01.04.2016 г. до 31.12.2019 г.

Установено е, че едноличния търговец е придобил съответните идеални части от процесния имот, ведно с построените в него сгради, и го е декларирало с декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх. № 6601021893 от 25.05.2016 г., за в която връзка е открита и данъчна партида № 6601F28557.

На първо място съдът е прел оспорването за допустимо, а АУЗД за издаден от компетентен орган и при спазени административно производствени правила.

За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването съдът е анализирал представените писмени доказателства по административната преписка и тези събрани в хода на съдебното производство, анализирал е и приложимите в случая правни норми. Формирал е изводи въз основа на така сторения съвкупен анализ, че е на лице качеството на задължено лице за заплащане на ТБО по смисъла на чл. 64 ал. 1 от ЗМДТ за едноличния търговец /което не е било спорно/; прието е че са представени Заповедите на Кмета на О. А. за всяка една от процесните години по чл.63 ал.2 от ЗМДТ, като имотът е включен в границите определени със същите, в които е предвидено да се предоставя всеки един от трите компонента на услугата /което не е било спорно/; установил е, че през всеки един от разглежданите периоди О. А. фактически е представяла всеки един от компонентите по чл. 62 от ЗМДТ на услугата /единствено спорно по делото е обстоятелството по предоставянето на компонента сметосъбиране и сметоподдържане, съобразно изричното волеизявление на процесуалния представител на жалбоподателя/; установено е, че едноличния търговец не е установил, че не е ползвал имотът, както и че не е подал в предвидените за това срокове Декларация по смисъла на чл. 71 т. 1 от ЗМДТ – кумулативни условия за освобождаване от заплащане на ТБО в частта й относно услугата по сметосъбиране и сметоизвозване.

Съдът е приел също така, че са налице доказателства – констативни протоколи, маршрутни графици и договор между О. А. и ДЗДЗ „Корпо-КО“ за изпълнение обществена поръчка с предмет „Събиране, сметоизвозване на твърди битови отпадъци, почистване на нерегламентирани сметища в населените места на територията на О. А. със срок от 60 месеца, а считано от 01.03.2019 г. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с „КМД“ ЕООД, с предмет „събиране и транспортиране на битови отпадъци от 27 населени места на територията на О. А. за срок от 36 месеца, Решение на Изпълнителната агенция по околна среда за издаване на комплексно разрешително от 2013г., от които безспорно се установява фактическото предоставяне на всеки един от компонентите на услугата, в частност конкретно на спорния такъв – сметопочистване и сметоизвозване.

Така постановеното решение се преценя от настоящият касационен състав за валидно, допустимо и съответно на материалния закон, вкл. и обосновано спрямо събраните по делото доказателства, преценено през призмата на изложените в касационната жалба съображения и служебната проверка в обхвата на чл. 218 от АПК.

Безспорно ТБО не е данък и се дължи само ако услугата е реално предоставена.

Съгласно чл. 64, ал. 1 ЗМДТ таксата се заплаща от лицата по чл. 11 ЗМДТ. Лицата по чл. 11 от ЗМДТ са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Облагаеми с данък недвижими имоти са имотите по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, но при съобразяване и правилото на чл. 15 ал. 1 от ЗМДТ, ако се касае до новопостроени сгради или части от такива, респ. правилото на чл. 15 ал. 2 от ЗМДТ извън посочената хипотеза.

Тези материално правни предпоставки в случая не са били спорни по делото.

Неоснователно е и всъщност основното поддържано възражения относно неправилната преценка на състава на Административен съд - Пловдив за реалното предоставяне на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване от О. А. по отношение собствения имот на едноличния търговец.

Съгласно чл.62 от ЗМДТ, таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 от ЗМДТ, за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване.

Съобразно доказателствената тежест ответникът е установил обстоятелствата, на които се основава искането за заплащане на дължимата такса за битови отпадъци: имотът на задълженото лице се намират на територията на О. А. тази територия попада в обхвата на заповедта по чл.63, ал.1 от ЗМДТ /тези обстоятелства не са спорни между страните/ и че реално са предоставяни определените видове услуги.

Обсъдено е от състава на Административен съд - Пловдив и безспорно е установеното, че за имота не е подадена декларация по чл. 71 т. 1 от ЗМДТ (в редакцията съгласно Доп. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), както и че същият е бил ползване през процесните периоди.

Не отговаря на данните по делото твърдението, че липсват доказателства, от които да се установи, че реално са предоставяни услугите по сметосъбиране и сметоизвозване по отношение на имота на оспорващия. Налични са в тази връзка многобройни писмени доказателства /посочени по-горе/ и обсъдени от състава на Административен съд - Пловдив, които обосновават така сторения извод. Така ангажирани са годни доказателствени средства – маршрутни графици, констативни протоколи и Договори, относно вкл. и населеното място в което е разположен имотът на касатора. Доказателства, които да оборват тези констатации, както е посочил и първостепенния съд не са ангажирани от задълженото лице.

Следва да се посочи за пълнота и че съобразно нормативната уредба и трайната съдебна практика услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" се предоставя от общината, за да гарантира приети от държавата и обществото стандарти на поддържане на териториите за обществено ползване, необходими за съвместното съжителство в рамките на съответната територия. Тя включва поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване /по аргументи и от новелата на чл.66 ал.1 т.4 от ЗМДТ/. Таксата се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията на имота или в непосредствена близост до него. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо също така общината фактически да е предоставяла услугата - чл.71 т.2 ЗМДТ – такова фактическо положение не е било спорно между страните в процеса.

За пълнота следва да се отбележи и че местонахождението на процесния имоти на територията на О. А. съгласно чл.63 ал.1 ЗМДТ, обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Дължимостта на тази такса обаче, за разлика от другите две услуги, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а е приел, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Чл. 71, т. 3 ЗМДТ /в приложимата редакция/ изрично сочи, че таксата не се дължи единствено, когато общината няма депо или друго съоръжение. С оглед на това, законодателят е приравнил правните последици на фактическо ползване на услугата обезвреждане на битови отпадъци на факта на ползване на депо за обезвреждане от общината. При така установената законова регламентация, при доказаност по делото на факта, че едноличния търговец е правен субект по смисъла на чл. 64 ЗМДТ и безспорният факт, че общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, следва дължимостта и на таксата за обезвреждане.

Или обосновавайки извод за законосъобразност на оспорения акт административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1663 от 09.08.2021 г., постановено по адм. дело № 1927/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Р. Д. п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА