Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на „О. Б“ ЕООД, ЕИК 202989547, чрез адв. Г.Т, против Решение №6755 от 12.11.2019г. на Административен съд София-град по адм. д. № 5033 по описа за 2019г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-22221518000046-091-001/10.09.2018 г., на органи по приходите, при Териториална дирекция на НАП – София, потвърден от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика – София, с Решение № 316/21.02.2019 г., в частта, с която на ревизираното лице е отказано право на приспадане на ДДС общо в размер на 209 789, 60лв. и са начислени съответни лихви в размер на 39 513, 34лв., по фактури, издадени от „МК Консулт“ЕООД; „Нуевас“ЕООД; „Телконс“ЕООД, „ВМ Ауто“ЕООД, „Б. А“ ЕООД, „Ник Ал 87“ ЕООД, „КПЦ груп“ ЕООД, „Ем Д. С“ ЕООД, „Б. Г“ ЕООД, „МСБ Консулт“ЕООД и „Блубъри“ ЕООД, с предмет „детски стоки по опис“, за данъчни периоди м. 06 до м. 08., м. 10 и м. 12.2014г.; от м. 09 до м. 12, 2015г. и от м. 02.2016г. до м. 11.2017г..

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК.Нно на събраните доказателства съдът приел, че е недоказана реалността на фактурираните доставки на стоки, въз основа на което в противоречие с материалния закон е съдът потвърдил отказа на правото на приспадане. Доказано било получаването на предмета на доставките и използването му в независимата икономическа дейност на ревизираното дружество. Налице са придружаващи фактурите допълнителни документи, игнорирани от първоинстанционния съд. Счетоводството на получателя е редовно и той е направил всичко зависещо от него, за да ползва правото на приспадане. Голяма част от процесните фактури са платени, при което противоречи на логиката да се плаща за нещо неизвършено. Не са представени обективни...