Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „СИМ ТРЕЙД 08” ЕООД, подадена чрез адв.. М, против решение № 1633 от 02.08.2019 г., постановено по адм. дело № 2901/2017 г. по описа на Административен съд – Варна, в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № Р-03001816008433-091-001/21.07.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с Решение № 341/03.10.2017 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– Варна при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се твърди, че са налице нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът неправилно е възприел събраните по делото доказателства и въз основа на тях е стигнал до погрешен извод за законосъобразност на акта в оспорената му част. Счита за неправилно използването като аналог за търговска надценка на надценката в обекти на дружествата „Ив турс” ЕООД, „ВИП Контакт 1” ООД и „Темпос 2012” ЕООД, които макар с подобна дейност като извършваната от „СИМ ТРЕЙД 08” ЕООД били с различно местоположение и реализирали приходи от готова продукция. Оспорва изводите на съда, че двата автомобила, собственост на дружеството, са използвани 100% за лични цели. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк.. И, в писмена молба оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо в размер на 7 334, 14 лв. или по 3 667, 07 лв. за всяка инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на...