Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на „ИНТЕРАГРО СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК 203667321, подадена чрез адв.. И, срещу решение № 240/30.10.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 148 по описа за 2019 г. на този съд. С решението е отхвърлено оспорването на дружеството против РА № Р-02002818002147-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 40/18.03.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2017 г. главница в размер на 43 611, 88 лв. и лихва в размер на 2421, 67 лв. и за данъчен период м. 01.2018 г. лихва в размер на 141, 92 лева. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1916 лева. Касаторът твърди, че решението е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че изводите на приходните органи противоречат на разпоредбите от ЗДДС, тъй като неправилно не са приети за извършени декларираните вътреобщностни доставки (ВОД). Твърди, че при наличие на подпис и печат на получателя, то липсата на посочени адрес на разтоварване и място и датата на получаване на стоката в транспортния документ не е основание за отказ. Позовава се на решения на СЕС по дело С-184/05 и по дело С-409/04. Касаторът моли чрез пълномощника си за пререшаване на делото и присъждане на направените разноски.

Ответникът – Дирекция "ОДОП" – Бургас при ЦУ на НАП, не е изразил становище по КЖ.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение установи, че касационната жалба е подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение Административен съд – Ямбол е отхвърлил жалбата на „ИНТЕРАГРО СЛИВЕН“ ЕООД срещу РА № Р-02002818002147-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 40/18.03.2019 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – Бургас, с който са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 12.2017 г. главница в размер на 43 611, 88 лв. и лихва в размер на 2421, 67 лв. и за данъчен период м. 01.2018 г. лихва в размер на 141, 92 лева. Първоинстанционният съд се е мотивирал, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства във връзка със спорните фактури и установената въз основа на тях фактическа обстановка. Счел е за безспорно установено, че през данъчен период м. 12.2017 г. ревизираното лице е декларирало ВОД към унгарски търговец, регистриран за целите на ДДС "CROWN TRADE HUNGARY KFT" по пет фактури за доставка на домати на обща стойност 218 059, 42 лева. Като основание за нулева ставка на ДДС е посочено чл. 53, ал. 1 ЗДДС – вътреобщностна доставка. Превозът е за сметка на получателя на стоката, фактурите са придружени с международни товарителници (ЧМР), в които като превозвач на стоката е вписан „СОМАКС ТРАНС“ ЕООД, гр. Н.З.С е приел в решението си, че събраните в хода на ревизията и приети по делото доказателства коректно са били преценени от органите по приходите, които са направили верния от фактическа страна извод за недоказано от доставчика /жалбоподател/ осъществяване на ВОД, поради липса на доказателства за осъществен международен транспорт, а така също и редовни писмени потвърждения, които да са съставени от получателя на стоките. Административният съд е формулирал извод, че в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 2 ППЗДДС за доказване на ВОД е необходимо писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо, че стоките са получени на територията на друга държава членка и при липсата на съществени реквизити в съдържанието на потвържденията, поставящи под съмнение отразените в тях факти, не може да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 45, т. 2, б. „а“, пр. второ от ППЗДДС. Поради това съдът е счел, че по отношение на процесните 5 бр. фактури, издадени от унгарското дружество, не е доказано извършването на ВОД и транспортирането на стоката от Р. Б до друга държава-членка, поради което е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната, която е облагаема и за която следва да се начисли данък на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, във вр. с чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

По съществото на спора, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че в обсъждания казус транспорта е организиран и е за сметка на получателя. Транспортните документи съдържат подписи и печати на получателя. В РД, стр. 15, е отбелязано, че към фактурите са приложени международни товарителници с превозвач [Фирма 2], предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС като едно от възможните доказателства, удостоверяващи че стоките са получени на територията на друга държава членка, в случаите, когато транспортът е осъществен от трето лице. Счетено е от органите, изготвили РД, че събраните CMR не доказват посоченото обстоятелство, т. к. в кл. 24 не се съдържат мястото на което са пристигнали стоките. Липсата на отразено място на разтоварване обаче, не може в конкретния казус да обоснове извод за това, че стоките не са получени. В подкрепа на този извод на касационната инстанция са данните, съдържащи се в ПИНП на превозвача, съгласно които е потвърдено извършването на 5 курса за периода от 01. 12. до 09.12.2017 г. по маршрута гр. С. - гр. Б. в Унгария. Административният съд неправилно е приел, че транспортът е организиран и реализиран от доставчика. От доказателствата по делото е видно, че са събрани ЧМР, товарителници, пътно - прехвърлителни разписки, установени са МПС, чрез които е извозена стоката от територията на РБ до Унгария.

Във връзка липсата на плащане по фактурите, е направено основателно оплакване в КЖ, че документите, удостоверяващи осъществяването на ВОД, са тези по чл. 45, т. 1 и т. 2 ППЗДДС (фактура за доставката, документ за изпращането и транспортирането на стоката). По делото не е спорно издаването на фактури от дружеството - получател, в които се съдържа информация за неговата индивидуализация чрез съответния данъчен номер. Вещото лице по ССчЕ е констатирало, че всичките 5 броя фактури правилно са осчетоводени от [Фирма 1], включени са в дневниците за продажби. Ангажирани са и други документи, като товарителници по повод транспортиране стоките от България до Унгария. Транспортът практически е реализиран от трето лице. В допълнение следва да се има предвид, че дружеството - получател в Унгария е декларирало ВОП на стоки с процесния доставчик. Основателно е и възражението на жалбоподателя за неучастието на търговеца в данъчна измама.

Касационната инстанция споделя становището на представителя на ВАП във връзка с разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, че административният съд е формулирал неправилна преценка на писмените доказателства, по - конкретно не е съобразена алтернативността в необходимостта от наличие на писмено потвърждение или транспортен документ. Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава-членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава-членка. В случая по делото са приложени ЧМР, доказващи доставянето на стоката и нейното получаване в Унгария. Както е заявил представителят на ВАП, това обстоятелство е установено и при проверката на превозвача. Освен това, към м. 12.2017 г. граничният контрол е извършван по метода "анализ на риска", което означава, че не всеки излизащ автомобил от страната ни, е отбелязван в съответните информационни системи. Административният акт е незаконосъобразен и трябва да бъде отменен, след отмяна на първоинстанционното решение.

Разноски: С оглед на резултата по делото в полза на [Фирма 1] следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 5752 лв., от които 2946 лв. за първоинстанционното производство и 2806 лв. за касационното производство.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 вр. с чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 240/30.10.2019 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. д. № 148 по описа за 2019 г. на този съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен РА № Р-02002818002147-091-001/31.12.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с Решение № 40/18.03.2019 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Бургас, с който са установени задължения на [Фирма 1] за ДДС за данъчен период м. 12.2017 г. главница в размер на 43 611, 88 лв. и лихва в размер на 2421, 67 лв. и за данъчен период м. 01.2018 г. лихва в размер на 141, 92 лева.

ОСЪЖДА Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП да заплати на „ИНТЕРАГРО СЛИВЕН“ ЕООД, ЕИК 203667321, с. Г., общ. Тунджа, обл. Ямбол, ул. "Рила", №13, разноски по делото, общо в размер на 5752 лева за двете инстанции. Решението е окончателно.