Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", гр. С., чрез процесуален представител против решение № 5556/26.09.2019г. по адм. д. № 5184/2019г. на Административен съд – София-град, с което на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл агенцията е осъдена да заплати на Д.Б обезщетение в размер на 9588 лева за периода от 03.11.2017г. до 03.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска на 13.05.2019г. до окончателното плащане, както и са присъдени разноските за производството.
Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага твърдения, че съдът е следвало да направи прихващане между претендираната сума като обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и изплатеното на основание чл. 107а ЗДСл обезщетение. Предвид изложените доводи иска да бъде отменено решението и бъде отхвърлен предявеният иск. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата, Д.Б чрез процесалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е недопустима в частта, в която се обжалва частта от решението, с която е оставено без разглеждане и е прекратено производството по делото относно направеното възражение за прихващане. Независимо, че възражението за прихващане не въвежда самостоятелен предмет на делото, съдът е изразил волята си...