№ 4919

гр. София, 30.10.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

като разгледа докладваното от съдията Стоянова гр. д. № 5336 от 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България, чрез юрк. Ц. М., срещу въззивно решение № 4775 от 13.09.2023 г., постановено по в. гр. д. № 6901/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение № 34500 от 06.02.2020 г. и допълнително решение № 20030150 от 15.04.2020 г., постановени по гр. д. № 12460/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Ц. К. И., на основание чл. 225, ал. 1 ЗСВ сумата от 10 479,92 лева, представляваща неизплатено обезщетение, дължимо при освобождаване от длъжност, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.03.2015 г. до окончателното изплащане, като са присъдени и направените разноски.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва бланкетно основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, без да поставя конкретен въпрос. Позовава се също така и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК, но не излага доводи коя конкретно хипотеза счита, че е налице в случая.

Ответникът по жалбата Ц. К. И., чрез адв. В. П., в писмен отговор изразява...