Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Ю. Н. М. чрез адв.Г. Ц. срещу решение № 104 от 28.07.20г. по в. гр. дело № 164/20г. на Окръжен съд - Търговище. С него е отменено решение № 635 от 14.12.18г. по гр. дело № 628/18г. на Районен съд – Търговище и вместо него е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на същата страна на основание чл. 542 ал1 ГПК да бъде признато за установено по отношение на [община], че е сключила граждански брак с М. М. М. на 15.04.1972г. в Кметството на [населено място], [община] и да бъде разпоредено съставянето на акт за граждански брак.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателката сочи основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1.Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите на решението всички събрани по делото доказателства, като посочи на кои дава вяра и на кои не; 2. Каква е доказателствената сила на съставени официални документи, в които е отразено сключването на брака, раждането и смъртта – удостоверение за сключен брак, вписване на името на бащата в акта за раждане и вписванията в личните картони на лицата, в процедура по чл. 542 ГПК; 3.Ако се докаже по делото, че нарушението на процедурата по сключване на граждански брак е станало независимо от волята и без знанието на лицата, които са пожелали сключването на брака, това има ли значение за изхода на производството по чл. 542 ГПК; 4.Факта на отсъствие, ненамиране, изгубване на официален документ има ли доказателствена сила за това, че правните факти, които по закон би трябвало да удостоверява не са настъпили ; Може ли в този случай настъпването на тези факти да бъде доказано с други официални свидетелстващи документи Поддържа се и основанието по чл. 280 ал. 2 ГПК – очевидна неправилност на решението.

Ответникът по касационната жалба [община] не заявява становище.

Производството е образувано по молба на Ю. Н. М. по чл. 542 ал. 1 ГПК да бъде установен факт с правно значение, а именно, че тя е сключила граждански брак с М. М. М., починал през 1980г., в кметството на [населено място], [община] на 15.04.1972г.Обосновала е правния си интерес с правото да получава наследствена пенсия от М. М. като негова преживяла съпруга и наследник по закон, като твърди, че съставеният акт за граждански брак е унищожен или изгубен.

За да приеме молбата за неоснователна въззивният съд е посочил, че не установен фактът на унищожаване или изгубване на акта за граждански брак между молителката и М. М..Представените в съдебно заседание книги за женитба в [населено място], [община] са съхранени в цялост, като всички актове за женитба имат свои номера и са отразени последователно.Книгите са подвързани и всяка година приключвани по съответния ред.При направената констатация от съда е установено, че акт за женитба в периода 1970 – 1972г. между молителката и М. М. не е бил съставян.Посочено е, че регистрите са официални свидетелстващи документи, първични по съдържание и всички останали документи, в случая удостоверение за сключен граждански брак, е вторично по своя характер.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол.

Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 460 от 15.11.11г. по глр. дело№ 912/11г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС.В него е посочено, че съгласно сега действащите разпоредби на чл. 4 и чл. 11 от СК, само гражданският брак, сключен във формата, предписана от същия кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака; като религиозният обред няма правно действие; а бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.Съгласно разпоредбата на чл. 542, ал. 1 от ГПК лицето, което черпи права от съответния факт с правно значение, е процесуално легитимирано да инициира охранителното производство за установяване на този факт от съда като това лице следва да твърди в молбата си, че предвиденият от закона документ, с който се удостоверява този факт (като примерно е посочен и акт за гражданско състояние), не е бил съставен и не може да бъде съставен, или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен. Наред с това, съгласно разпоредбите на чл. 543, т. 1 и т. 2 от ГПК в молбата следва да се посочи и целта, заради която се иска установяването на съответния факт, както и причините, поради които съответният документ не е съставен или е невъзможно неговото съставяне или възстановяване.

В случая въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди събраните по делото доказателства и да изложи правни съображения, като е приел, че не е доказан факта на съставяне на акт за граждански брак, или съставеният такъв да е бил унищожен или изгубен.

Оспорването на доказателствените изводи на въззивния съд не е основание за допускане до касация, а касационно оплакване за необоснованост на решението, което подлежи на проверка по реда на чл. 281 т. 3 ГПК.

Липсва обосноваване на основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК от жалбоподателката, която не е посочила какво е значението на поставените от нея въпроси за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.

Релевираното основание по чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение също не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл, т.е. съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност, която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.

В. К. С, състав на ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 104 от 28.07.20г.,постановено по в. гр. дело № 164/20г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.