1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 88

гр. София, 08.02.2021 г.

В. К. С НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: Н. М. Г ИВАНОВА като изслуша докладваното от съдия Г. И ч. т.д. № 7 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 396, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Айсиджен“ ООД обжалва определение № 1732 от 23.10.2020 г. по в. т.д. 2150/20 г., Апелативен съд – София, 9 състав, с което е оставено без уважение искането му с правно основание чл. 389 от ГПк, за налагане на допълнително обезпечение по висящото пред този съд дело.

Излага съображения за неправилност. Счита, че мотивите на Апелативния съд не са съответни на закона, така както е тълкуван в практиката на ВКС. В случая „замяна“ на една обезпечителна мярка с друга не съответствала на действителното положение, тъй като тя се отнасяла за отказ от първоначално допусната обезпечителна мярка. Докато в случая наложената първа обезпечителна мярка, се оказала недостатъчна, за да обезпечи претенцията на ищеца. Допустимостта на налагане на допълнителни (нови) обезпечителни мерки се подкрепяло от теорията. Позовава се на задължителна и трайна практика на ВКС. Счита, че при наличие на обезпечителна нужда и с оглед интереса на молителя, съдът установявал дали първоначално допуснатото обезпечение няма да осъществи функцията си и ако установи това, можело да се допусне нова обезпечителна мярка.

Относно посочената конкретна обезпечителна мярка, въззивният съд бил приел, че е неиндивидуализирана, което не съответствало на посоченото от жалбоподателя. Запор на вземания на ответника от съответни общини, било достатъчно индивдиуализирана мярка като се имало предвид,...