Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Г. О срещу решение № 165 от 19.6.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №77 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 63 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 715 по описа за 2019 г. на Великотърновския окръжен съд за осъждане на О. Г. О да заплати на Б. Й. К. сумата от 64 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от станало на 25.9.2014 г. пътнотранспортно произшествие.

Касаторът твърди, че решението на Великотърновския апелативен съд е нищожно, неправилно и постановено в противоречие с материалния закон-основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност, нищожност и предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:

1. Как се определя общественият критерий за справедливост при определяне размера на обезщетение за претърпени вреди?

2. Съдилищата трябва ли да се задоволяват с посочване в мотивите към решенията, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, или трябва да изтъкнат и конкретизират обстоятелствата, които обосновават присъдения размер?

3. Какви действия трябва да се извършат и какви методи трябва да се използват, за да се съобрази съдът при постановяване на решението си размера на обезщетението с икономическата конюнктура?

4. Може ли да се приеме, че размерът на обезщетението е съобразен с икономическата конюнктура, без съдът да е извършил каквито и да е анализи или да се е снабдил с експертиза за целта?

5. Как точно следва да се изчисли размерът на обезщетението, когато е по преценка на съда по критерий справедливост?

6. Кои факти се явяват конкретни за справедливостта като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди?

7. Длъжен ли е съдът да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор и да посочи защо игнорира дадени доказателства, а други кредитира напълно?

Ответникът по касационната жалба Б. Й. К. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Неговият пълномощник претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Касационната жалба срещу решението на Великотърновския апелативен съд е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

На 29.09.2014 г., при управление на личния си мотоциклет, Б. Й. К. е пострадал от пътнотранспортно произшествие, предизвикано от бездомно куче на територията на О. Г. О. В резултат от произшествието са били счупени подбедрицата и тазобедрената става на левия долен крайник, както и лявата ключица. Бил е подложен на продължително лечение и медицински манипулации, подробно описани в исковата молба, но в крайна сметка уврежданията на крайника са били необратими и са довели освен до физически страдания и затруднение на движенията, до стрес, дискомфорт и емоционални тревоги. За обезщетение на причинените му неимуществените вреди той е завел частичен иск срещу общината в размер на 6 000 лв., който е бил уважен с влязло в сила решение. По настоящото дело е предявил иск за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 64 000 лв., представляваща разликата до пълния дължим според него размер от 70 000 лв.

Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза уврежданията, получени от Б. К. в резултат от произшествието са: закрито счупване на шийката на лява бедрена кост, закрито счупване на лява ключица, оперативно лечение с поставяне на изкуствена тазобедрена става, кръвно наместване и фиксиране с метал на лявата голямопищялна кост, посттравматичен флебит/възпаление на вените на ляв долен крайник/ в областта на подбедрицата, частично разкъсване на менискусния апарат на ляво коляно, артроскопия, контрактура на лява колянна става. Травматичните увреждания в първите няколко месеца са били свързани със силни болки, силно затруднени ограничени движения в областта на ляв горен крайник и ляв долен крайник. Степента на тази ограниченост е продължила до 2016 г., когато е оперирано коляното и е настъпило значително подобрение в движението, но ограничения са налични и към момента на изготвяне на експертизата. Острият период е продължил около две години, но ще останат за цял живот невъзстановени в пълен обем движения в лява колянна става и лява тазобедрена става. В областта на лявата подбедрица и на лявото коляно е налице груб козметичен белег в резултат от претърпените оперативни интервенции. С оглед наличните остатъчни ограничени движения в областта на коляното и тазобедрената става, пострадалият не може да извършва тежки физически натоварвания и продължителни натоварвания със среден интензитет, като тези ограничения ще останат за цял живот. Посттравматичното и постоперативното увреждане на венозните съдове на ляв крак ще останат за цял живот, като е необходимо поддържащо лечение.

Разпитаните по делото свидетели са потвърдили, че възстановяването на ищеца е продължило дълго, наложило се близките му да полагат грижи за него и той е започнал да се придвижва сам шест месеца след изписването от болница. Произшествието е повлияло върху психическото състояние на ищеца, който е станал избухлив, нервен и е ограничил социалните си контакти.

Великотърновският окръжен съд е уважил изцяло предявения иск. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди този съд е взел предвид множеството получени травми, обстоятелствата, че са извършени няколко оперативни интервенции, че травмите са били съпроводени от сили болки в първите няколко месеца, че движенията на ищеца са били силно ограничени и ще бъдат такива в бъдеще, че периодът на възстановяване е бил продължителен-около две години. Констатирал е също, че има загрозяващи белези от травмата в областта на лявата подбедрица и на лявото коляно. Лицето ще изпитва затруднения и ограничения в движенията през целия си живот, ще бъде невъзможно да извършва тежки физически натоварвания и продължителни натоварвания със среден интензитет, като тези ограничения ще останат за цял живот. Също така постравматичното и постоперативното увреждане на венозните съдове на левия крак ще останат за цял живот, като за тях ще бъде необходимо поддържащо лечение.

Великотърновският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение, споделяйки изводите относно конкретните обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди. Към тези обстоятелства е добавил, че на ищеца е имплантирана изкуствена тазобедрена става, която в бъдеще ще трябва да бъде подменена посредством оперативна интервенция. Съобразил е, че мъж в разцвета на силите си, не е могъл продължителен период от време да се обслужва сам, станал изнервен, избухлив, раздразнителен, отчаян, затворен и вече не е бил енергичният и весел човек отпреди инцидента.

Решението на Великотърновския апелативен съд е разбираемо, постановено е в писмена форма от законен състав, чиито членове са го подписали, поради което не е нищожно и не може да се допусне касационното му обжалване на това основание. Решението не е и очевидно неправилно, тъй като в мотивите не се съдържат вътрешни противоречия или груби нарушения на правилата на формалната логика, не е приложена правна норма в противоположния й смисъл или несъществуваща правна норма.

В съответствие с указанията на т. 2 на ТР № 3 от 22.04.2019 г. по тълкувателно дело № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд е взел предвид, че влязлото в сила предходно решение по частичния иск на ищеца се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право, поради което е обсъдил само възраженията на касатора относно размера на обезщетението. Ето защо разрешението на въззивния съд по седмия въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС.

Другите въпроси на касатора се свеждат до начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Указанията до съдилищата по въпроса се съдържат в раздел II на ППВС № 4 от 23.XII.1968 г. и многобройната практика на ВКС в същия смисъл. Съдилищата са длъжни да вземат предвид редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания и др. В случая въззивният съд не се е отклонил, а е спазил реда за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Посочени са конкретните увреждания, претърпени от ищеца, като са включени не само физическите, но и психическите страдания, взета е предвид тяхната продължителност, настъпилите трайни увреждания до живот, загрозяващият козметичен белег. Тъй като от настъпване на вредите до произнасянето на съда е изминал период от време, през който инфлацията е незначителна, а курсът на лева е стабилен, не е било необходимо съдът специално да обосновава съответствието на обезщетението с икономическата конюнктура, която не се е променила съществено, нито е било нужно да назначава икономическа експертиза за целта.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допуска.

При този изход на спора касаторът дължи на пълномощника на Б. Й. К. адвокат Х. М. В. 1 837, 50 лв. адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА).

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Р. Б, Гражданска колегия, Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 165 от 19.6.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело №77 по описа за 2020 г. на Великотърновския апелативен съд.

ОСЪЖДА О. Г. О да заплати на адвокат Х. М. В., от ВТАК, личен номер в Единния регистър на адвокатите в Р. Б 1200024450, сумата 1 837, 50/хиляда осемстотин тридесет и седем лева и петдесет стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: