Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Дева 50 К. Р“ ЕООД срещу решение №284 от 29.11.2019 г. по в. гр. д.№346/2019 г на ОС Русе. С обжалваното решение е потвърдено решение №1087 от 18.06.2019 г. по гр. д.№438/2019 г. на РС Русе в частта, с която на основание чл. 422 от ГПК е признато за установено, че „Дева 50 К. Р“ ЕООД дължи на „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД сумите: 20 433.87 лв., задължение по фактура №5098/12.11.2018 г. и 1712.05 лв., неустойка по чл. 16, т. 2 от договора за периода 12.11.2018 г. – 28.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2018 г. до окончателното й изплащане, предмет на заповед №4298/30.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д.№8005/2018 г. на РС Русе.

В касационната жалба и в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи, че решението е вероятно недопустимо, тъй като и в заповедното, и в исковото производство ищецът е твърдял, че вземането му произтича от процесната фактура, а съдилищата, без да разполагат с правомощия да тълкуват разширително петитума на исковата молба, са се произнесли, че материалноправното основание на иска за главница е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 164, ал. 3 от КЗ отм., т. е. по искане, с което не са били сезирани. Евентуално се сочи, че решението е очевидно неправилно поради необоснованост /тъй като не кореспондира със събраните по делото доказателства/ и поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че с решението съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.

Ответникът по касация „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че при предявяване на положителен установителен иск за съществуване на вземането е недопустимо кредиторът ищец да променя материалноправната характеристика на вземането, като ищецът не би могъл да въведе други, различни правопораждащи факти, в сравнение с тези, посочени в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно основанието на вземането, заявено в заповедното и в производството по иска по реда на чл. 422 ГПК следва да съвпадат, а предмета на делото по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на негово вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение, което е оспорено с възражение по чл. 414 ГПК. Посочил е, че в случая, както в т. 12 от подаденото заявление, така и в исковата молба са наведени твърдения за неизпълнение на поето от ответното дружество договорно задължение по чл. 16, т. 2 от сключения между страните договор за застрахователно агентство №61 - да се отчете, като внесе събраната застрахователна премия, поради което материалноправното основание на иска за главница е чл. 79, ал. 1, вр. чл. 164, ал. 3 от КЗ отм., което е основанието на иска за главница, поддържано в заявлението и в исковата молба, а не издадената фактура №5098/12.11.2018 г., както счита въззивника. Счел е, че обстоятелството, че в петитума на исковата молбата вземането за главница е индивидуализирано като такова по фактура №5098/12.11.2018 г. не сочи на недопустимост на решението, тъй като последната обективира размера на вземането за неотчетени премии съгласно договора, посочени в приложение към нея и вземането се дължи не поради издаване на фактурата, а поради неизпълнение на договорното задължение. Установил е от приетото по делото заключение, че въззивникът не е отчел съгласно чл. 16, т. 2 от договора, събрани застрахователни премии в общ размер 20433.87 лв., като е посочил, че оплакването в жалбата и искането то да не бъде кредитирано е неоснователно, тъй като заключението е прието от жалбоподателя без възражения, а дали фактурата е издадена съобразно изискванията на ЗСч (ЗАКОН ЗА СЧЕТОВОДСТВОТО), респ. дали ищецът е имал право да я издаде в случая е ирелевантно, тъй като вземането не е основано на издадената фактура. В този смисъл е достигнал до извод, че първоинстанционното решение по този иск е правилно, като е правилно и в частта, с която е уважен искът за неустойка, дължима на основание чл. 16, т. 2 от договора в претендирания размер.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените в исковата молба фактически твърдения, съвпадащи с тези в заявлението за издаване на заповед за изпълнение /сключване между страните на договор за застрахователно агентство №61 и неизпълнение от ответника на задължението му по чл. 16, т. 2 от договора, да се отчете, като внесе събраните застрахователни премии/ и отправеното до съда искане /за заплащане на събраните премии в размер на 22 590.99 лв., за която сума е издадена фактура №5098/12.11.2018 г., както и на сумата от 1712.05 лв., неустойка по чл. 16, т. 2 от договора за периода 12.11.2018 г. – 28.11.2018 г./. В този смисъл не се установява твърдяната от касатора вероятна недопустимост на въззивното решение, като касационно обжалване не може да бъде допуснато на това основание

От друга страна при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания.

В този смисъл и тъй като касаторът не е формулирал материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения относно противоречие на изводите на въззивния съд с разпоредби на закона и с практиката на ВКС, не съставляват конкретен въпрос на процесуалното и/или материалното право/, а съгласно дадените в т. 1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационната жалба - правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, настоящият състав намира, че въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение пред ВКС в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №284 от 29.11.2019 г. по в. гр. д.№346/2019 г на ОС Русе.

ОСЪЖДА „Дева 50 К. Р“ ЕООД[ЕИК] да заплати на „ЗАД Даллбогг: живот и здраве“ АД ЕИК200299615 сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.