РЕШЕНИЕ № 3029 София, 31.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТОДОР ТОДОРОВ ЧЛЕНОВЕ:РОСЕН ВАСИЛЕВХАЙГУХИ БОДИКЯН при секретар Мариана Салджиева и с участието
на прокурора Момчил Тараланскиизслуша докладваното от председателяТОДОР ТОДОРОВ по адм. дело № 9955/2021
Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от В. Попов от гр. Пловдив, чрез адв. П. Терзиева против решение № 1129/04.06.2021 г. на Административен съд - Пловдив по адм. дело № 2309/2020 г.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Претендира разноски.
Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - З. Мушикова не изразя становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон съгласно чл. 218 АПК е неоснователна.
С решение №1129/04.06.2021 г. по адм. дело № 2309/2020 г., Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на В. Попов срещу писмо изх. № СЛ/Д-РВ/871-118/01.09.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Пловдив. Административният съд е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган в предвидената форма. Изложени са мотиви, че не е налице отказ за сътрудничество от страна на майката...