Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Георги Камбуровизслуша докладваното от председателяР. В. по адм. дело № 9956/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/-Пловдив срещу решение № 1199 от 14.06.2021г. по адм. дело № 2168/2020г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение №Ц 2153-15-131/11.08.2020 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А. Щ. срещу разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-383 от 04.06.2020 на Ръководител ПО към ТП на НОИ – Пловдив, с което му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискано със заявление вх. № 2113-15-5900 от 07.11.2018, административната преписка е изпратена на Ръководителя на отдел Пенсии при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него заявление на А. Щ., от гр.Пловдив, вх. № 15-5900 от 07.11.2018 , съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона, и са присъдени разноски.

В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата и в допълнителна молба се иска отмяна на същото и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Претендират се разноски.

Ответникът - А. Щ., чрез пълномощника си адвокат Т. Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административният съд-Пловдив е отменил решение №Ц 2153-15-131/11.08.2020 г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на А. Щ. срещу разпореждане № [ЕГН] по Протокол № 2140-15-383 от 04.06.2020 г. на Ръководител ПО към ТП на НОИ – Пловдив, с което му е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поискано със заявление вх. № 2113-15-5900 от 07.11.2018г., изпратил е административната преписка на Ръководителя на отдел Пенсии при ТП на НОИ – Пловдив за постановяване на административно решение по направеното пред него заявление на А. Щ. с вх. № 15-5900 от 07.11.2018 г., съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване и прилагане на закона, и е присъдил разноски. За да постанови този правен резултат, след като е обсъдил доказателствата по преписката и събраните по делото такива, съдът е приел, че времето на наборната военна служба за периода 06.10.1971г. до 14.07.1973г. следва да се зачете за действителен осигурителен стаж. Решението е правилно.

Спорният въпрос по делото е свързан с положената от Щерев в периода 06.10.1971г. до 14.07.1973г. наборна военна служба. Първоинстанционният съд е изяснил релеванните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилно е приел, че положената наборна военна служба следва да се признае за действителен осигурителен стаж.

В нормата на чл. 9, ал. 7 КСО, в редакцията й изм. - ДВ, бр. 15 от 2013г., в сила от 01.01.2014г., изрично е записано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. За тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии за сметка на държавния бюджет върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията. В този смисъл е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба, като за този стаж се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. При наличие на изрична нормативна уредба на цитирания осигурителен стаж, то липсва правно основание за коментар дали той е действителен или не по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Периодът на наборна военна служба е 22.09.1970 г. до 14.07.1972 г. и зачитането на осигурителния стаж е било регламентирано от чл. 81 от отменения ППЗП. След като стажът е положен при действието на цитирания текст, допълнителен аргумент за признаването му се черпи и от нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, изм. обн. ДВ, бр. 102 от 2005 г., в сила от 20.12.2005 г. Стигайки до аналогични правни изводи, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Изложените в обратната насока оплаквания са неоснователни. Поддържаната от пенсионния орган теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за действителен стаж, е лишена от правно основание. В посочения смисъл е константната практика на Върховния административен съд, VІ отделение – решение № 4930 от 26.04.2016 г. по адм. д. № 1961/2016 г.; решение № 11681 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г.; решение № 9471 от17.07.2017 г. по адм. д. № 7470/2016 г., решение № 15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., VI о., с подробно цитирана съдебна практика, решение на ВАС № 15446/11.12.2018 г. по адм. д. № 6749/2018 г; решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм. д. № 1300/2019 г., решение № 6611 от 02.06.2021г. по адм. дело № 4442/2021г. и др. Отделно, както е приел ВАС в решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж, а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, т.12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника за заплащане на разноски-възнаграждение за един адвокат в размер на 400,00 лева. Страната е представила доказателства за сторени такива. Същите са към минималния размер съобразно Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1199 от 14.06.2021г. по адм. дело № 2168/2020г. на Административен съд-Пловдив.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр.София да заплати на А. Щ., ЕГН [ЕГН], от гр.Пловдив, [улица], ап.[номер], разноски за касационната инстанция в размер на 400,00/четиристотин/лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова