О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 752

гр.София, 22.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 2333/ 2019 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Л. К – 1893”, [населено място] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 76 от 22.02.2019 г. по гр. д.№ 860/ 2018 г., с което частично е отменено и частично е потвърдено решение на Кнежански районен съд по гр. д.№ 300/ 2018 г. и като краен резултат по предявените от Т. С. Т. против касатора искове, квалифицирани по чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ е отменено уволнението, извършено със заповед № 001/ 28.03.2018 г., ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „библиотекар – организатор КМД” и касаторът е осъден да й заплати 3 628, 80 лв – обезщетение за оставане без работа за период 29.03.2018 г. – 19.09.2015 г. със законната лихва върху тази сума от 23.05.2018 г., както и разноските по делото.

В изложението си по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол материалноправния въпрос „Ако при сключване на трудов договор работникът не отговаря на въведените от работодателя образователни и квалификационни изисквания за заемане на определена длъжност и работодателят знае това, но въпреки това го назначава на работа, а впоследствие го уволнява на основание чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, налице ли е основание за признаване...