Производството е по чл. 288 ГПК.

Настоящото дело е образувано по касационна жалба на „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро-СС“ ЕООД, чрез адвокат К. М., подадена срещу решение № 13 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 626/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71 от 5.07.2018 г. по гр. дело № 10/2018 г. на Окръжен съд – Силистра.

С потвърденото първоинстанционно решение съдът е признал за установено по исковете по чл. 124, ал. 1 ГПК, предявени от „Андулка“ ЕООД срещу „Търговия на едро-СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД, че „Андулка“ ЕООД е собственик на 13.04 % от построената в ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр.Силистра от 2008 г., целия с площ от 18 066 кв. м, находящ се в гр.Силистра, Промишлена зона „Запад“, ул. „Х. Д” 1, едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22, състояща се от складово помещение със застроена площ от 31 кв. м, заедно със съответните идеални части от изградените в поземления имот комуникации, както и 13.04 % от построената в същия ПИ триетажна масивна сграда-склад № 16, с идентификатор 66425.514.502.21, с площ от 894 кв. м и РЗП 2 682 кв. м, състояща се от складови и обслужващи помещения, товарен асансьор, товарна рампа пред сградата, с пет входа от южната и девет входа от северната страна на сградата, заедно със съответните идеални части от изградените в ПИ комуникации.

Съгласно изложените от въззивния съд мотиви, не се спори между страните и това е видно от събраните доказателства, че „Търговия на едро-СС“ ЕООД е било длъжник по изп. дело № 20107670401397 на ЧСИ Г. Г., взискател по което е „О. Б. Б“ АД, с предмет удовлетворяване на парични вземания. Въз основа на постановление на ЧСИ на 8.11.2010 г. била наложена възбрана върху недвижими имоти - собственост на длъжника и представляващи ПИ с идентификатор 66425.514.502, с площ от 18 066 кв. м, находящ се в гр.Силистра, Индустриална зона „Запад“, ведно с изградените в него самостоятелни сгради, подробно индивидуализирани в искането за налагане на възбрана, сред които и процесните две - едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22, и триетажна масивна сграда-склад № 16, с идентификатор 66425.514.502.21. След вписване на изпълнителната възбрана, с нот. акт № 66, том I, дело № 21/2011 г. на нотариус с peг. № 105, длъжникът „Търговия на едро-СС“ ЕООД продал на „Лъки СИС“ ЕООД 13.04 % от ПИ с идентификатор 66425.514.502 и от изградените в него самостоятелни сгради, подробно описани в нотариалния акт, между които и процесните. Съдебният изпълнител пристъпил към принудително изпълнение, изнасяйки на публична продан всяка една от самостоятелните сгради, ведно със съответната й прилежаща част от поземления имот, в който същите били разположени. С протокол от 8.02.2016 г. за купувачи на отделните имоти били обявени различни наддавачи, като „Андулка“ ЕООД било обявено за купувач на едноетажната масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22, ведно със 73/18066 ид. ч. от поземления имот, и на триетажна масивна сграда-склад № 16, с идентификатор 66425.514.502.21, ведно с 2110/18066 ид. ч. от поземления имот. След заплащане на цената, в полза на купувача били издадени и съответните постановления за възлагане, влезли в сила и вписани в службата по вписванията на 10.08.2016 г. Впоследствие, въз основа на договор за цесия от 2017 г., като взискател по изпълнителното дело встъпило „Рестартком“ ЕООД. При така описаната фактическа обстановка, въззивният съд е заключил, че предмет на защита с исковата молба са претендираните от „Андулка“ ЕООД права на собственост върху процесните две сгради, придобити на публична продан, като в същото време ответното дружество „Лъки СИС“ ЕООД разполага с титул за собственост, легитимиращ го като собственик на 13.04 % от тези права. Посочил е, че макар и да не се твърдят права на собственост от ищцовата страна към датата на сключване на договора за покупко-продажба между въззивните дружества, респ. да не е спорно, че праводателят „Търговия на едро-СС“ ЕООД е бил собственик на имотите към този момент, обстоятелството, че този договор е бил сключен след налагане на възбраната по изпълнителното дело и предвидената в чл. 452, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК изрична последица спрямо сделката, обуславя и правния интерес от водене на иска за собственост и по отношение на това дружество. В тази връзка съдът се е позовал на т.Зб от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд е счел за ирелевантни за правния интерес от воденето на делото поведението на взискателя и изтеклия срок от датата на сключване на прехвърлителната сделка, като е изложил, че търсената защита е за установяване правото на собственост върху спорната идеална част от имота, а не за прогласяване недействителността на покупко-продажбата. Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията на въззивниците по съществото на спора, като е счел за доказани твърденията на ищеца, че въз основа на реализираната в изпълнителния процес публична продан и издадените постановления за възлагане, същият е станал собственик на изградените в ПИ 66425.514.502 едноетажна масивна сграда-склад № 17, с идентификатор 66425.514.502.22, и триетажна масивна сграда-склад № 16, с идентификатор 66425.514.502.21. Изложил е, че на основание чл. 496, ал. 2 ГПК от датата на влизане в сила на постановлението за възлагане „Андулка“ ЕООД е придобило всички права върху имотите, които е имал длъжникът, като придобитите от третите лица права върху същите имоти ще са му непротивопоставими, ако не могат да се противопоставят и на взискателя. С оглед на това и по аргумент от разпоредбата на чл. 452, ал. 1, във вр. с ал. 2 ГПК извършеното от длъжника разпореждане с имотите след налагането на възбраната – отчуждаване на идеални части от тях в полза на въззивника „Лъки СИС“ ЕООД, е недействително по отношение на взискателя, поради което и придобитите по тази сделка права са непротивопоставими както на взискателя, така и на купувача от публичната продан. Съгласно решението недействителността по чл. 452 ГПК е законово регламентирана последица, поради което и предявяването й не е скрепено с погасителен давностен срок, като ирелевантно за прилагането на тази последица е представената декларация от встъпилия след влизане в сила на постановленията за възлагане на мястото на първоначалния нов взискател „Рестартком“ ЕООД. Въззивният съд е счел за неоснователно възражението за изтекла придобивна давност, направено от „Лъки СИС“ ЕООД, определяйки дружеството като недобросъвестен владелец и сочейки, че не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС. За основателни е приел исковите претенции относно изградените в поземления имот комуникации. В тази връзка въззивният съдебен състав е изложил, че макар в исковата молба същите да не са били подробно индивидуализирани, то от становищата на страните, в т. ч. и на ответниците по исковата молба, е ясно, че става дума за изградени в имота пътища, ел. и ВиК инсталации и отклонения от външните граници на имота към сградите. Приел е, че като такива те са предназначени да обслужват именно сградите в имота, поради което и по аргумент от чл. 98, във вр. с чл. 38 ЗС същите съставляват обща част, независимо че не са разположени в самите сгради. Освен това, дори и да се приеме, че комуникациите са принадлежност не към сградите, а към поземления имот, то по силата на извършената публична продан въззиваемото дружество е придобило и съответните идеални части от него, поради което и от комуникациите. Съдът е посочил, че последните нямат самостоятелен характер, поради което и включването им или не в оценката от ЧСИ е без значение за придобитите от купувача права.

Жалбоподателите считат обжалваното решение за недопустимо и незаконосъобразно.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро-СС“ ЕООД се позовават, на първо място, на недопустимост на решението спрямо ответника „Търговия на едро-СС“ ЕООД – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК, предвид незаявяването от това дружество на собственически права по отношение на процесните сгради, което от своя страна обуславя липсата на правен интерес от исковете срещу него.

На второ място, жалбоподателите се позовават на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване, като твърдят, че въззивното решение влиза в противоречие с решение № 22/2.03.2018 г. по гр. д. № 1381/2017 г. на ВКС, І г. о. по материалноправния въпрос, че ако исканата защита за идеални части не изключва правата на ответника също върху идеални части, то искът е неоснователен.

На трето място, по отношение на исковата претенция за комуникациите жалбоподателите отново визират наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК, като считат, че: искът е недопустим спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД, ако комуникациите са част от сградите; искът е недопустим и спрямо и двамата ответници, ако комуникациите са част от земята, защото искът за земята е прекратен като недопустим; искът е недопустим и спрямо и двамата ответници поради неопределеността на комуникациите като обект на недвижимата собственост.

„Андулка“ ЕООД оспорва касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежни страни, срещу въззивно решение по искове, за които касационното обжалване не е ограничено от цената на иска.

В исковата молба се твърди, че след проведена публична продан и въз основа на издадени по изп. дело № 20107670401397 три постановления за възлагане от 15.02.2016 г. на ЧСИ Г. Г., „Андулка“ ЕООД придобило правото на собственост на: 73/18066 ид. ч. от ПИ с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на гр.Силистра, ведно с построената в него едноетажна масивна сграда-склад № 17, с площ от 31 кв. м, с идентификатор 66425.514.502.22, заедно със съответните идеални части от комуникациите в поземления имот; 59/18066 ид. ч. от същия поземлен имот, ведно с едноетажна полумасивна сграда-павилион № 2, с идентификатор 66425.514.502.23, и съответните идеални части от комуникациите в имота; 2110/18066 ид. ч. от същия поземлен имот, ведно с изградената в него триетажна масивна сграда-склад № 16, с площ от 894 кв. м, с идентификатор 66425.514.502.21, и съответните идеални части от комуникациите в поземления имот. При вписване на трите постановления за възлагане в Агенцията по вписванията било установено, че на 17.01.2011 г. длъжникът по изпълнителното дело „Търговия на едро-СС“ ЕООД, чиято собственост били процесните имоти, продал на „Лъки СИС“ ЕООД 13.04 % от поземления имот, целия с площ от 18 066 кв. м, заедно с 13.04 % от построените в него сгради, в т. ч. и от гореописаните. Ищецът твърди, че въпросната сделка била извършена след налагане на възбраната върху тях от ЧСИ, поради което същата е непротивопоставима както на взискателя, така и на дружеството-купувач от публичната продан. Моли съдът да признае за установено по отношение на двамата ответници, че „Андулка“ ЕООД е собственик на 13.04 % ид. ч. от общо 2242/18066 ид. ч. от поземления имот и 13.04 % ид. ч. от визираните по-горе сгради.

С отговорите на исковата молба ответниците са оспорили исковете с възражения за тяхната недопустимост и неоснователност. Считат, че придобитите от „Лъки СИС“ ЕООД 13.04 % не накърняват придобитите от публичната продан от „Андулка“ ЕООД идеални части от процесните недвижими имоти, в частност от земята, поради което и липсва правен интерес от воденето на исковете. Сочат, че сградата с идентификатор 66425.514.502.23 била съборена и по тази причина не може да бъде предмет на исковата защита. Излагат, че спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД липсва правен интерес от исковете и поради това, че към настоящия момент това дружество не претендира каквито и да било права на собственост върху имотите. Навеждат доводи, че закрилата на чл. 452, ал. 2 ГПК и чл. 496, ал. 2 ГПК дава права само спрямо приобретателя, но не и срещу прехвърлителя, което обстоятелство също обуславя недопустимост на исковите претенции спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД. Ответниците твърдят, че извършената разпоредителна сделка не е била оспорвана от взискателя по изпълнителното дело и че 5-годишният срок за това към датата на предявяване на настоящите искове е бил изтекъл, както и че вписването на постановленията за възлагане следва вписването на покупко-продажбата. Оспорват, че ищецът е собственик и на изградените в имота комуникации, тъй като същите неправилно били включени в постановленията за възлагане - по отношение на тях не била извършвана оценка и същите не били изнасяни на публична продан. Освен от договора за покупко-продажба, „Лъки СИС“ ЕООД заявява права на собственост и в качеството му на добросъвестен владелец, считано от датата на продажбата до вписване на постановленията за възлагане.

С влязло в сила определение от 29.03.2018 г. първоинстанционният съд е прекратил като недопустимо производството по отношение на претендираните идеални части от поземления имот, а също и по отношение на сградата с идентификатор 66425.514.502.23.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК за допускане на касационно обжалване на решението (вероятна недопустимост), в частта, в която исковете относно сградите са уважени спрямо „Търговия на едро-СС“ ЕООД.

Допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен интерес се преценява от съда конкретно с оглед правния спор между страните.

Вярно е, че формално „Търговия на едро-СС“ ЕООД не оспорва правото на собственост на ищеца. Правният интерес на последния от предявените искове е обусловен от договора за продажба на имотите, предмет на публичната продан, сключен между „Търговия на едро-СС“ ЕООД и „Лъки СИС“ ЕООД. Тази сделка създава привидност, че приобретателят по нея е получил права от прехвърлителя, независимо от разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 452, ал. 2 ГПК. Ето защо, „Андулка“ ЕООД има правен интерес да отрече със сила на пресъдено нещо по отношение и на двете страни по сделката правните последици от извършените от длъжника действия по разпореждане с възбранения имот. Освен това, действията на „Търговия на едро-СС“ ЕООД сочат, че дружеството-длъжник в изпълнителното производство недобросъвестно е целяло да осуети придобиването на имотите от купувача на публичната продан.

Не е налице и соченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 1, пр. трето ГПК за допускане на касационно обжалване. В изложението към касационната жалба жалбоподателите не са формулирали ясно материалноправния въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК, по разрешението на който въпрос твърдят, че въззивното решение влиза в противоречие с цитираната от тях съдебна практика. Неформулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване съгласно възприетото в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГК на ВКС. Дори да се приеме, че касационният съд е в състояние, съгласно правомощията си, сам да конкретизира и уточни въпроса от изложението, решаващите мотиви на съда в цитираното в изложението към касационната жалба решение по чл. 290 ГПК (решение № 22/2.03.2018 г. по гр. д. № 1381/2017 г. на ВКС, І г. о.) се отнасят до различен правен спор, при който ищецът (купувач по публична продан) е придобил само идеални части от процесния имот, като разпоредените от длъжника по изпълнителното дело други идеални части не накърняват придобитите от публичната продан права. В настоящия казус ищецът е закупил на публична продан изцяло двете процесни сгради, а не само идеални части от тях.

Въззивното решение не е вероятно недопустимо и в частта му относно комуникациите.

Липсата на конкретизация в исковата молба на комуникациите като обект на правото на собственост е без значение, предвид същността им на общи части по смисъла на чл. 38 ЗС. В случая ищецът е придобил правото на собственост върху двете сгради в поземления имот, ведно с идеални части от последния, което означава, че е придобил и съответните им обслужващи ги комуникации. Ето защо, не е недопустимо решението на съда, с което е признато правото на собственост на „Андулка“ ЕООД и върху комуникациите.

Що се отнася до твърдението за недопустимост на въззивното решение в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за комуникациите по отношение на ответника „Търговия на едро-СС“ ЕООД, по този въпрос отговор е даден в изложените по-горе от настоящия съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС мотиви.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

„Андулка“ ЕООД има право на 1 200 лв. разноски за адвокат, направени пред ВКС.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 14.02.2019 г. по гр. дело № 626/2018 г. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 71 от 5.07.2018 г. по гр. дело № 10/2018 г. на Окръжен съд – Силистра.

ОСЪЖДА „Лъки СИС“ ЕООД и „Търговия на едро-СС“ ЕООД да заплатят на „Андулка“ ЕООД разноски пред ВКС в размер на 1 200 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: