Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Й. Т. против решение № 6310 от 26.11.2012 г., постановено по адм. дело № 2876/2012 г. на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ) не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени доводите в жалбата и данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна като съображенията за това са следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил жалбата на К. Т. против отказ от 15.03.1012 г. на изпълнителния директор на ДФЗ да предостави обществена информация по негово заявление № 06 - 2 – 001 – 6500/3 от 03.02.2012 г. – достъп до документацията по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган и при спазване на материалния закон. Направена е констатация, че искането за достъп до обществена информация не се отнася до конкретна информация и е недопустимо да се изисква информация за определен период, ако същата не е систематизирана по определен начин.Направен е извод, че за ответника съществува задължение да предостави достъп до обществена информация ако същата е създадена, но няма задължение да я съставя...