Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. И. Б., действащ като ЕТ "Г. Б.", гр. П., срещу решение №1514/12.11.2010 г. по адм. дело № 794/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ №160901331/10.02.2010 Г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 215/31.03.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. П., при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - небосоновано и материалноправнонезаконосъобразно, иска отмяната му, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. П., чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна.

За да постанови обжалваното решение, АС - Пловдив е приел за установено, че с РА на жалбоподателя за данъчен период м. 08.2007 г. законосъобразно е доначислен ДДС в размер на 35 204, 94 лв. и лихви за забава 11 777, 84 лв. за осъществено вътреобщностно придобиване/ВОП/ на ново превозно средство от нерегистрирано по ЗДДС лице по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС вр. пар. 1 т. 17 от ДР на ЗДДС. Съдът е приел за установено, че жалбоподателят, който е нерегистрирано по ЗДДС лице към спорния данъчен период, е закупил в Германия автомобил марка...