Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. Г. ЧЛЕНОВЕ: Л. П. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9971 / 2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник-министъра на околната среда и водите, чрез процесуален представител против решение № 3990/17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 8597/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че не са изяснени по категоричен начин техническите възможности за предоставяне на водни обеми на заявителя. Моли да се отмени обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Н. и юрк. И..

Ответната страна М. А., в качеството си на земеделски производител, чрез процесуален представител, счита касационната жалба за неоснователна, в представения писмен отговор и в съдебно заседание. Посочва доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски. В съдебно заседание пред настоящия съд, ответната страна се представлява от адв. В..

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалбата на М. А., в качеството си на земеделски производител против Решение № 126/24.07.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, в което е обективиран отказ за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект - язовир А. С. с цел водоснабдяване за аквакултури на М. А. - земеделски производител. Първоинстанционният съд е отменил оспорвания административен акт и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания за приложение на закона.

За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление вх. № ПВ-26/31.03.2020 г. за издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект язовир по Приложение № 1 от Закона за водите (ЗВ), а именно язовир А. С. с цел на водовземане: водоснабдяване за аквакултури, със заявено водно количество 25 л/сек при годишен лимит 776 600 м3, с място на водовземане главен силов канал (ГСК) от ВЕЦ Росица 1. Искането е подадено с цел захранването с вода на рибарник, за който е представен договор, сключен между М. А. и Национална електрическа компания ЕАД. След извършена преценка на основание чл. 62, ал. 1 от ЗВ административният орган е отказал издаване на разрешително на основание чл. 68, т.1 и т. 3а и т. 10, буква а, във връзка с чл. 49, ал. 3, т. 1 и чл. 62 от ЗВ, тъй като ще бъдат нарушени придобити права, поради липса на техническа възможност за доставка на вода над 12 м3/сек посредством ГСК след язовир А. С.

От правна страна съдът е приел, че решението е постановено при нарушение на административнопроизводствените правила. Заместник-министърът на околната среда и водите е извършил преценка по чл. 62 от ЗВ, без да се обсъжда възможността за предоставяне на водни количества в по-нисък обем от поискания. Съдът е приел, че неправилно от органа е кредитирана експертиза, изготвена за нуждите на друго производство, която е следвало да се приеме като писмен документ, но не и като категорично експертно становище по конкретния казус.

По отношение на неустановените по размер задължения, съдът е приел, че органът не е уведомил заявителя за установените несъответствия и за правото в двумесечен срок да отстрани същите. Също така е приел, че органът следва да извърши преценка и на представените по делото коригирани инвестиционни проекти на заявителя.

АССГ е обосновал извод, че така цитираните пропуски на административния орган съставляват съществено процесуално нарушение, тъй като същите водят до постановяване на краен акт, който не е съобразен с разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗВ.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно.

Съгласно чл. 55 от ЗВ, при издаване на разрешително органите по чл. 52, ал. 1 отчитат наличните водни ресурси, потребностите на кандидата за водоползвател, съответно ползвател на воден обект, състоянието на водното тяло, целите за опазване на околната среда, определени за съответното водно тяло, и мерките за постигане на тези цели, определени в плановете за управление на речните басейни и придобитите права. Административният орган е разгледал две издадени разрешителни за водовземане от язовир А. С. посредством ГСК, а именно разрешително № 003706/21.11.2005 г. с титуляр Тракия - 97 ЕООД и разрешително № 01440014/03.05.2010 г. с титуляр Русгаз ООД. Придобитите права по тези разрешителни възлизат общо на 12, 8 м3/сек, като водоползвателите осъществяват водовземане в края на ГСК. За максимално водно количество, което може да бъде проведено до края на ГСК, без да се достигнат критични условия за експлоатация на канала, административният орган е приел данните по заключението по съдебно-техническа експертиза по адм. д. № 11853/2016 по описа на Върховния административен съд. Органът неправилно e мотивирал отказа си, позовавайки се на тези данни, т. е. че ограничената пропускателна способност на ГСК не позволява по него да се подават повече от 12 м/сек. При изготвяне на експертиза по конкретно дело се съобразяват данните и фактите по това дело, страните могат да вземат становище във връзка с приемането й или да я оспорят. Така цитирана експертизата не може да се ползва като източник на информация и заключения за случай, несвързан с конкретното дело. Правилно АССГ е приел, че за изясняване на спора, административният орган е следвало да назначи в рамките на административното производство експертиза от съответно вещо лице/а, която да изясни по категоричен начин техническите възможности за предоставяне на водни обеми на заявителя.

При издаване на разрешителното, след проверка на съответствието на представените документи от заявителя с изискванията по чл. 60 от ЗВ, административният орган пристъпва към преценка по същество на искането, съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1, т. 1- 8 от ЗВ, като ги съобразява включително и със съвместимостта с обществените интереси и придобити права. Засягането на придобити права по смисъла на чл. 49, ал. 3, т. 1 от ЗВ съставлява една от законоустановените хипотези за отказ за издаване на разрешително. При издаване на решение № 126/24.07.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите са отчетени всички действащи към момента на извършване на преценката разрешителни за водовземане от яз. А. С. но към момента на постановяване на отказа не е преценено с допустими доказателствени средства наличния воден ресурс.

Неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че органът е следвало да обсъди възможност за предоставяне на водни количества в по-нисък обем от заявения. Заявлението за издаване на разрешително се подава до компетентния орган, който преценява искането по изрично посочените параметри. Заявеното количество представлява горната граница на възможното водоползване и заявителят не е ограничен какъв обем от нея ще използва. Въпреки това, при наличието на разрешителен режим, административният орган е длъжен да провери възможностите за издаване на разрешение за максималното заявено количество и в случай, че достигането му е невъзможно или екологично неоправдано следва да откаже на някое от основанията по чл. 68 от ЗВ. В тази връзка, преценката на искането по чл. 62, ал. 1, т. 5 от ЗВ се прави на водното количество което е поискано от заявителя като максимум, а не на други водни количества под посочените, които не фигурират в заявлението. В ЗВ не е предвидена възможност или задължение, за компетентния орган да предлага на заявителя варианти за други водни количества, които са по-малки от поисканите, но също възможни.

На следващо място преди откриване на процедурата за издаване на исканото разрешително и преди изготвянето на съобщение по чл. 62а, ал. 1 от ЗВ административният орган следва да извърши проверка на подаденото заявление на основание чл. 60, ал. 13, т. 4 от ЗВ, което е и сторено. Органът е изискал служебно от Националната агенция за приходите, А. М. и общините информация за наличие или липса на публични задължения на земеделския производител-заявител. Безспорно е установено наличието на такива, при което и на основание чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ е отказал издаването на исканото разрешително.

Съгласно чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ органът по чл. 52, ал. 1 от с. з. отказва издаване на разрешително, когато заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Съгласно чл. 61, ал. 5 от с. з. ако при преценката по чл. 62, ал. 1 от ЗВ, извършена в срока по ал. 2, се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 от ЗВ не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3. Разпоредбата е императивна, не подлежи на преценка и задължава административния орган при наличие на установени публични задължения, вкл. разсрочени, да откаже издаването на разрешително. Към датата на подаване на заявлението М. А. има неизплатени задължения към Столична община. В първоинстанционното производство е представено Удостоверение за задължения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК издадено от Национална агенция за приходите. След като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неплатени изискуеми задължения на Ангелов за местни данъци и такси към Столична община, то изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни.

Заявителят не се е справил с доказателствената тежест и не е установил, включително пред АССГ с допустимите по АПК доказателства, наличието на изключенията, визирани от нормата на чл. 68, т. 10, б. а от ЗВ, а именно публичните му задължения да са разсрочени, отсрочени или обезпечени или да са дължими по невлезли в сила актове. При тази фактическа установеност заключението на съда, че решението на административния орган е издадено в нарушение на разпоредбата на чл. 61, ал. 3 от ЗВ е необосновано и неправилно.

След като доказателствата по делото, установяващи безспорно наличието на неизплатени задължения на заявителя за публични вземания, а именно за местни данъци и такси, не са оборени, то изводите на административния орган, че не са налице основанията за издаване на разрешително, се явяват законосъобразни.

Решението на първоинстанционния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което жалбата на М. А., в качеството си на земеделски производител срещу Решение № 126/24.07.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, да бъде отхвърлена.

При този изход на делото разноски за ответната страна не се следват. Претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото е основателна и следва да бъде уважена в размер от 200 (двеста) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3990/17.06.2021 г., постановено по адм. д. № 8597/2020 г. по описа на Административен съд София-град и вместо това ПОСТАНОВЯВА

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А., в качеството си на земеделски производител срещу Решение № 126/24.07.2020 г. на заместник-министъра на околната среда и водите.

ОСЪЖДА М. А., в качеството си на земеделски производител, [ЕИК], с адрес: гр. София, [жк] [адрес]ДА ЗАПЛАТИ на Министерство на околната среда и водите сумата от 200 (двеста) лева, представляващи разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ПАНАЙОТ ГЕНКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА

/п/ ЮЛИЯН КИРОВ