Производството е по реда на чл. 185 и следв. от Административно - процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на „Ч. Д. Б.” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. С. против разпоредбите на чл. 11, алинеи 4 и 5, чл. 12, алинеи 1 и 3 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 66 от 25.07.2003 г., изм. и доп., бр. 1 от 6.01.2009 г.

Поддържат се доводи за незаконосъобразност поради противоречие с чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за защита на конкуренцията, както и несъответствие с целта на Закона за корпоративното подоходно облагане.

В допълнително депозирано становище е отправено искане за обявяване на оспорените разпоредби за нищожни поради издаването им при надхвърляне на пределите на законовата делегация.

О. М. на труда и социалната политика не е взел становище.

О. М. на финансите е оспорил жалбата по съображения, изложени в писмени бележки.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе, Върховният административен съд взе предвид следното: По допустимостта на оспорването:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК. Жалбоподателят „Ч. Д. Б.” ЕООД е оператор на ваучери за храна, чието разрешение за дейност не е отнето с влязла в сила заповед. Процесуалноправната му легитимация е обоснована от наличието на висящо съдебно производство по адм. дело № 1365 / 2010 г. на Върховния административен съд, образувано по...