Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. А. Б. от гр. Х., подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат В. Ч. от същия град, срещу решение № 519 от 09.12.2010 г. по адм. дело № 572/2010 г. на Административен съд - гр. Х..

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Данните по делото сочат, че касационната жалбоподателка В. А. Б. на 11.07.2005 г. е сключила трудов договор с предприятие "Мрежови експлоатационен район – Хасково", в резултат на което е придобила качеството задължително осигурено за всички осигурителни случаи лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Почти две години след това – на 11.06.2007 г. – е подала в ТД на НАП, гр. Х., декларация за самоосигуряващо се лице, с която е заявила възобновяване от посочената дата на прекъсната на 31.10.2001 г. стопанска дейност като едноличен търговец с фирма ЕТ "ЕТИ-74-В. Б." и самоосигуряване за осигурителните случаи по чл. 4, ал. 3 КСО – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. По делото няма данни да е подавала декларация по чл. 1, ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (сега Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица), с която да заяви промяна на вида на осигуряването и в частност да заяви самоосигуряване и за осигурителния риск майчинство. Напротив, на 13.07.2007 г. и на 09.08.2007 г. превежда осигурителни вноски за осигурителните случаи по чл. 4, ал. 3 КСО - инвалидност поради общо...