Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Л. М. Б. от гр. Б. срещу решение с дата 21.11.08 г. по адм. д.№ 02892/06 г. по описа на Софийския градски съд с молба за отмяната му като неправилно.
Административният орган в писмено становище на адв.. П. поддържа доводи за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното с нея решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения:
С обжалваното решение Софийски градски съд е отхвърлил оспорването по жалбата на касатора Борисова срещу "Отказ на искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот" № РД-54-8/20.04.06 г. на кмета на Столична община . За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по отношение на оспорващата отчуждителното производство по Заповед № РД-40-1095/01.10.85 г. на предс. на ИК на СНС е приключило, предвид което разпоредбата на § 9, ал. 2 от Преходните разпоредби на Закона за устройство на територията /ПРЗУТ/ е неприложима.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, правилно приложение на материалния закон, съблюдаване на процесуалните правила и обосновани правни изводи.
От доказателствата по делото, молба за определяне начина на обезщетение с дата 04.01.87 г., Заповед № РД-41-371/06.03.87 г. и Договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя с дата 15.04.87 г. е видно, че отчуждителното производство по Заповед № РД-40-1095/01.10.85 г. на предс. на ИК на СНС по отношение касатора Борисова е приключило и същата е обезщетена по нейно искане с отстъпване право на строеж, способ, предвиден като начин на обезщетяване на отчуждени собственици в чл. 251, ал. 1, т. 1 ППЗТСУ отм. .
При тези безспорни установявания, изводът на решаващия съд...