Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на осми ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. В. ЧЛЕНОВЕ:М. Г. С. Х. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Емил Георгиевизслуша докладваното от председателяТ. В. по адм. дело № 9981/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) при Министерството на вътрешните работи, чрез пълномощник, против решение № 452 от 19.05.2021 г. по адм. д. №164/ 2021 г. по описа на Административния съд София-област, с което съдът в една част е отменил негово решение рег. №3286р-5683/4.02.2021 г., с което е отказано издаването на решение за допълване на разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия на Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД с нов търговски обект, представляващ преместваен контейнер от метална стоманена конструкция, за извършване на търговия с пиротехнически изделия от категория F2 и F3, с административен адрес гр. Етрополе, паркинг на магазин Т-маркет, и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, а в другата е отхвърлил жалбата на дружеството в частта, с която се иска допълване на разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с търговия на пиротехнически изделия от категория F1 като недопустимо. Според касатора решението е постановено в нарушение на материалния закон - основание за отмяна по чл. 209, т.3 АПК. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е подвел фактическите установявания за вида на обекта с изискванията за търговска дейност на пиротехнически изделия. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от Вира-Тодоров-Тодорова и с-е СД жалба като неоснователна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

О. В. Т.-Тодорова и с-ие СД, чрез пълномощник, оспорват касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на разноските по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното:

По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона.

Първоинстанционният съд е установил че на Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД е издадено разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия. С отправено до органа заявление дружеството е поискало допълване на издаденото разрешение с откриване на временен обект през м. декември за търговия с пиротехнически изделия от категория 1, 2 и 3, представляващ магазин в гр. Етрополе, паркинга пред магазин Т-маркет. Проведена е процедура по отстраняване на констатирани от органа непълноти на искането. Едно от указанията е дружеството да представи разрешение за ползване на обекта, в което е посочено, че отговаря на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията и изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ. Дружеството е уточнило, че не може да представи такъв документ. Органът е поискал от ДНСК становище дали преместваемия обект отговаря на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за съхранение и търговия с пиротехнически изделия. В отговор Дирекцията е посочила, че преместваем е обектът, който няма характеристиките на строеж.

За да издаде оспорения пред първоинстанционния съд административен акт, директорът на ГДНП е приел, че за да се допълни разрешението за търговия с взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия е необходимо дейността да се извършва в обекти, които са строежи по смисъла на ЗУТ. Тъй като такива доказателства заявителят не е представил, то искането за допълване на разрешението с посочения обект е неоснователно предвид разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ. По отношение на искането за допълване на разрешението за извършване на търговия с пиротехнически изделия от категория F1 административният орган е приел, че тези изделия не попадат в обхвата на разрешителния режим, поради което заявлението в тази част е оставено без разглеждане като недопустимо.

Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Посочил е, че според разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, вр. с чл.17, ал. 1,т. 2 ЗОБВВПИ заявлението за получаване на разрешение за извършване на търговия с пиротехнически средства следва да бъде придружено от разрешение за ползване на обектите или друг заместващ го документ, издаден по реда на ЗУТ, и/или сертификат за съответствие, удостоверяващ годността на мобилна производствена установка за взривни вещества по чл.14, ал.1, т.3 ЗОБВВПИ. Приел е, че нормата не поставя изрично изискване за представяне на разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация, приложими само за строежите, а изисква само представяне на документ, издаден по реда на ЗУТ, за съответния вид обект. Според съда Наредба №Із-895 от 01.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия и условията за извършване на търговия не изисква търговията с пиротехнически изделия да се извършва само в сгради, които представляват строежи, въведени в експлоатация. С тези мотиви е отменил оспореното решение в частта, в която е отказано издаването на решение за допълване на разрешение № 20160184509/14.03.2016г. за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с нов търговски обект - преместваем контейнер от метална стоманена конструкция, в който ще се извършва търговия с пиротехнически изделия от категория F2 и F3, с административен адрес в гр. Етрополе, паркинг на магазин Т-маркет. Решението в тази част е неправилно.

Производството пред административния орган се е развило по реда на чл. 35 и сл. ЗОБВВПИ. В чл. 37 са посочени документите, които лицата по чл. 35, ал. 1 ЗОБВВПИ следва да приложат към заявлението по образец. Дружеството е заявило, че не може да представи разрешение за ползване на обект, тъй като същият обект не представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а преместваем обект.

В отсъствие на спор за факти правният спор се свежда до това дали чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ включва в строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията и складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складовете за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия, представляващи преместваеми обекти, и ограничава ли се единствено до понятието „строеж“ по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

Според настоящия касационен състав разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ не допуска разширително тълкуване предвид заложената в специалния закон цел и високата значимост на регулираните със ЗОБВВПИ обществени отношения. Именно стриктното тълкуване на чл. 35, ал.3 ЗОБВВПИ изключва възможността складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складовете за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия да представляват преместваеми обект и ограничава същите единствено до понятието „строеж“ по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ. Разпоредбата на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ не съдържа термин „обект“, а „строеж“. Дори и чл.17, ал.1, т. 2 от закона да сочи „разрешение за ползване на обект“, касае се за строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като за преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ не се изисква и не се издава разрешение за ползване, а единствено разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация. Понятието „обект“ по смисъла на чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ визира функционалната характеристика на обекта като такъв за търговия с пиротехнически изделия, но не и неговата същностна характеристика. Последната и строителните критерии за изграждането му са посочени в чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, който препраща към строежите по смисъла на ЗУТ. Понятието „или друг заместващ го документ“ е относимо единствено към разрешението за ползване и не дава възможност за тълкуване в смисъл, че законът допуска вместо разрешение за ползване на строеж да се представи разрешение за поставяне на преместваем обект. Обектът за търговия с пиротехнически изделия следва да има качеството на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, предвид чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, като след издаване на исканото разрешение ще придобие функционалната характеристика на обект за търговия с пиротехнически изделия. Магазините за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия с прилежащите към тях складове и работилници са посочени като категории строежи в Наредба №1/ 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи и Наредба №Iз-895/ 1.04.2011 г. за изискванията към устройството на обектите, предназначени за търговия с оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия, и условията за извършване на търговия.

Ето защо отказът на административиня орган е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е законосъобразен. Като го е отменил, съдът е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено и вместо него, по същество, да бъде постановено друго, с което подадената от Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

Касаторът обжалва решението на Административния съд София-област изцяло. В частта, в която жалбата на дружеството срещу административния акт е отхвърлена, решението е благоприятно за директора на ГДНП и същият няма правен интерес да го обжалва. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Поради това в тази част касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима.

С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, в полза на дирекцията следва да бъдат платени съдебни разноски за защита от юрисконсулт в размер на 100 лв. - по 50 лв. за всяка съдебна инстанция, на основание чл. 228 АПК, вр. с чл.143, ал.3 АПК, чл.37, ал.1 ЗПП и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 452 от 19.05.2021 г. по адм. д. №164/ 2021 г. по описа на Административния съд София-област В ЧАСТТА, в която е отменено решение рег. № 3286р-5683 от 4.02.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД със седалище в гр. Етрополе срещу решение рег. №3286р-5683/4.02.2021 г. на директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР в ТАЗИ ЧАСТ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на директора на Главна дирекция Национална полиция - МВР против решение № 452 от 19.05.2021 г. по адм. д. №164/ 2021 г. по описа на Административния съд София-област В ЧАСТТА, в която подадената от Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД е отхвърлена, и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

ОСЪЖДА Вира-Тодоров-Тодорова и с-ие СД, гр. Етрополе, бул. Руски № 61, да заплати на Главна дирекция „Национална полиция“ - МВР, гр. София, бул. Ал. Малинов № 1, съдебни разноски в размер на 100 лв. (сто лева).

Решението в частта, в която касационната жалба е оставена без разглеждане, може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.

Решението е окончателно в останалата част.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Вачева

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Мирослава Георгиева

/п/ Станимир Христов