К. Н. на Митница-Свиленград моли да бъде отменено решение №1622/04.12.2009г. по адм. д.№942/2008г. на Пловдивския административен съд, с което е отменено постановление №5/14.03.2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0151/15.04.2008г. на директора на РМД-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против решението на началник Митница-Свиленград да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба „Г”ЕООД моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски.

Заинтересуваните страни А. М. и ТД на НАП-Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея по чл. 218 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил постановление №5/14.03.2008г. на началник Митница-Свиленград, потвърдено с решение №1-4414-0151/15.04.2008г. на директора на РМД-Пловдив, с което е определено „Г”ЕООД да заплати мито 30 312лв и данък върху добавената стойност 31 854лв с лихви. В мотивите си съдът е приел, че с ЕАД-Т/3103/Т-33525/24.02.2005г. е оформен режим транзит по 3бр. фактури и товарни списъци на стоки на МП-К. А. с произход от Р. Т., с получаваща Митница-Пловдив и отговорно лице „Г”ЕООД. Стоките са манифестирани в Митница-Пловдив и са съставени 3бр.ЕАД за внос на стоките. От товарните списъци към вносните ЕАД е видно, че част от стоките описани в товарните списъци в отправната митница не са манифестирани в получаващата митница и поради това е издадено процесното постановление за принудително събиране на публични държавни вземания №5/14.03.2008г. на началника на Митница-Свиленград, потвърдено при обжалването по административен ред. Основанието за издаване на постановлението е по чл. 199 ал. 1 т. 5 във връзка с ал. 3 т. 3 ЗМ и чл. 202 ал. 1 т. 3 б.”в” ЗМ. Било е издадено наказателно постановление №462/05/20.01.2006г. на началника на Митница-Пловдив срещу получателя на стоките по транзитната ЕАД „А.И.С.”ЕООД, с което е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на избегнатите публични държавни вземания за липсващите стоки, постановено е отнемане на стоките в полза на държавата чрез заплащане на тяхната равностойност. Съдът е приел, че е приложим чл. 229 ал. 6 ЗМ, според който когато стоките, предмет на митническо нарушение не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. Приел е също, че когато стоките се отнемат в полза на държавата, включително, при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове не се дължат. Предвид влязлото в сила наказателно постановление, цитирано по-горе съдът е приел, че митните сборове не се дължат по аргумент за обратното от чл. 229 ал. 6 ЗМ.

Доводът на касатора за неправилно тълкуване на чл. 229 ал. 6 ЗМ от съда е основателен. Съгласно чл. 226а ал. 1 ЗМ митническите органи постановяват отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на митническото нарушение. Според ал. 2 на същия член преди приключване на административнонаказателното производство митническите органи могат да се разпореждат със стоките, подлежащи на бърза развала, както и със стоките, чието съхранение води до значителни разходи за митническата администрация. По чл. 226а ал. 3 ЗМ, когато отнемането в полза на държавата е невъзможно или в случаите на ал. 2, лицата по чл. 226 ал. 2 ЗМ заплащат солидарно сума, равна на митническата стойност на предмета на нарушението. По чл. 229 ал. 6 ЗМ, когато стоките, предмет на нарушението не се отнемат в полза на държавата, включително при присъждане на тяхната равностойност, митните сборове и другите публични държавни вземания за тях се дължат на общо основание. В чл. 229 ал. 6 ЗМ е уредена една хипотеза – когато стоките предмет на нарушението не се отнемат в полза на държавата и е присъдена тяхната равностойност. В случая съдът неправилно е цитирал наказателното постановление, с което е отнет предмета на нарушението, но тъй като стоката липсва, /за нея отнемане не настъпва/, се присъжда да се заплати нейната равностойност. Изводът на съда, че е възможно да се отнемат стоките в полза на държавата и едновременно да се присъди равностойността им е основан на редакционно неточния диспозитив на наказателното постановление, но няма опора в чл. 229 ал. 6 ЗМ, в който такава хипотеза не е разглеждана. Неправилно съдът е приел, че в случая стоките са отнети в полза на държавата и едновременно с това е присъдена равностойността им, и поради това чл. 229 ал. 6 ЗМ е неприложим. След като стоките липсват с наказателното постановление е отнета в полза на държавата тяхната равностойност, но това не отменя факта, че стоките са въведени в страната като местни стоки без да са заплатени за тях съответните митни сборове, които по чл. 229 ал. 6 ЗМ е предвидено, че се дължат на общо основание.

Съдът не е изложил мотиви относно размера на дължимото мито и данък върху добавената стойност. Вещото лице е дало заключение, че стойността на липсващите стоки е по-ниска от установената в обжалваното постановление. Дало е заключение също, че за процесните стоки е представен сертификат Eвро 1, поради което мито не се дължи, а само данък върху добавената стойност, което противоречи на становището на касатора в молба вх.№7395/26.05.2009г., че за фактура №000995/23.01.2005г. по адм. д.№942/2008г. не е представян сертификат Евро 1 при задействане на транзитната операция. По делото е представен сертификат Евро 1 №0041730/24.02.2008г., в който е вписано, че касае стоките по фактури №000995/23.02.2005г. и №000998/23.02.2008г., за който не е изяснено представен ли е при започване на транзитната операция. Съдът не е изложил мотиви по фактическата страна на спора, поради погрешното тълкуване на чл. 229 ал. 6 ЗМ, с което е постановил необосновано решение.

Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане следва да се разгледа спора по същество, като се изяснят обстоятелствата подаден ли е цитираният сертификат Евро 1 №0041730/24.02.2008г. при оформяне на ЕАД/3103/Т-33525/24.02.2005г. и какво е правното му значение, ако е бил представен при започване на транзитната операция. Следва да се изясни какво мито, ДДС и лихви се дължат и върху каква стойност на липсващите стоки. Вещото лице следва да допълни заключението си с пояснения цените в ЕАД и в постановлението за липсващите стоки еднакви ли са, и определените от вещото лице единични цени на същите стоки как са определени. Разноските следва да се определят от съда при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение №1622/04.12.2009г. по адм. д.№942/2008г. на Пловдивския административен съд. ВРЪЩА

делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Ф. Н. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ М. Д. М.Д.