Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Х. Д. Й. от гр. Б. срещу решение № 209 от 09.01.2013 г., постановено по адм. дело № 7310/2012 г. по описа на Административен съд – София град. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът – Председателят на Национално бюро за правна помощ – гр. С., чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Х. Д. Й. срещу решение № 12-07-123 от 05.07.2012 г. на председателя на Национално бюро за правна помощ – гр. С., с което на същия е отказана правна помощ по чл. 21, т. 1 и т. 2 от ЗПП /Закон за правната помощ/ за консултация и подготовка на документи за завеждане на трудово дело. За да постанови този акт съдът е приел, че отказът за предоставяне на правна помощ на жалбоподателя е законосъобразен, тъй като същият не отговаря на изискванията по чл. 22 , ал. 1 от Закона за правната помощ (ЗПП). Така постановеното решение е правилно.

С оглед събраните по делото доказателства, правилен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят Х. Й. не отговаря на изискванията за предоставяне на исканата правна помощ, поради което оспореният административен...