С решение от 18.12.2017 г. по адм. д.№2282/2017 г.Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу заповед№800/17.07.2017 г. на кмета на община Р. П.

Решението се обжалва с касационна жалба от [фирма]. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и съществено процесуално нарушение.

Ответникът по касационната жалба кметът на община Р. П я оспорва.

Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното:

С оспорената заповед на кмета на община Р. П е наредено на [фирма] да премахне незаконен строеж "Плътна ограда към уличната регулационна линия -север в УПИ[номер] по плана на с.[населено място].Административният орган е приел, че строежът е изграден без разрешение за строеж и инвестиционен проект. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

Пловидвиският административен съд е приел, че процесният строеж е незаконен, тъй като е изграден в отклонение на издадените разрешение за строеж и инвестиционен проект. Налице било съществено отклонение от инвестиционния проект съгласно чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ.

Решението на Пловдивския административен съд е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон.

Установено е, че на дружеството жалбоподател е издадено разрешение за строеж и инвестиционен проект за ограда към уличната регулационна линия с плътна част 0, 60 м. и ажурна част.

На място е изградена плътна ограда с височина от 1.80 до 2.40 м. от тухли с шапка от керемиди.Този строеж не съответства на разреишения със строителните книжа.

Административният съд Пловдив е извършил контрол за законосъобразност на заповедта на основание, което не е посочено в нея. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Недопустимо е съдът да въвежда ново основание в административния акт, което не е посочено от административния орган. В нарушение на съдопроизводствените правила административният съд е приел, че е налице основание за издаване на заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 154, ал. 2 т. 4 ЗУТ. Съображенията му за законосъобразност на заповедта са изцяло относими към посоченото правно основание, което не е това, посочено в оспорената заповеда. В същото време липсват мотиви в съдебното решение относно законосъобразността на оспорената заповед на посоченото в нея основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - незаконен строеж поради липса на строителни книжа.

Пловдивдският административен съд е изложил правни съображения, неотносими към законосъобразността на оспорената заповед на основание, което не е посочено в нея и не е изложил такива за законосъобразностна посоченото такова от административния орган. Тези обстоятелства препятстват произнасяне на настоящата инстанция по законосъобразността на решението. Същото следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състкав.

По искането за присъждане на разноски за тази инстанция следва да се произнесе Пловдивският административен съд при новото разглеждане на делото.

П изложените съображения Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 18.12.2017 г. по адм. д.№2282/2017 г. на Пловдивския административен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския административен съд. Решението е окончателно.