Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет - Велинград, чрез адв. Д. С., срещу Решение № 6 от 09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 746 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2016 г., в частта, в която са отменени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 37, т. 26 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В (Наредба/та). Твърди се постановяване на съдебното решение в обжалваната част при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна в обжалваната част по подробно изложените в жалбата съображения.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. Представя писмено становище, с което прави искане за обезсилване на съдебното решение поради липсата на правен интерес от съдебно обжалване за първоинстанционния жалбоподател. При условията на евентуалност иска неговата отмяна.
Ответникът - Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] (Сдружение/то), чрез упълномощения адв. И. Й., оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. По същество моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. В представена преди съдебното заседание молба поддържа същото становище. В съдебното заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по съображения досежно допустимостта на решението в обжалваната част.
С Решение № 6 от 09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 746 по описа на Административен съд – Пазарджик, в производство по реда на чл. 185 АПК, съдът е отменил разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 37, т. 17 и т. 26 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В; обявил е за нищожна разпоредбата на чл. 45 от същата Наредба и е осъдил Общински съвет – Велинград да заплати от бюджета на О. В на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] направените по делото разноски в размер на 879, 50 лв.
Предмет на касационна проверка е посоченото съдебно решение само в частта, с която са отменени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 37, т. 26 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В. В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Съдът е приел, че Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] има правен интерес от оспорване на Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В като подзаконов нормативен акт, предвид предмета му на дейност и целите, за които е създадено. Позовал се е на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б и е посочил, че правният интерес от обжалване на административните актове се обуславя от непосредственото неблагоприятно въздействие в правната сфера на лицата, по отношение на които актовете имат действие. Съобразил е, че Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] има качеството на „организация” по смисъла на АПК, съгласно дадената от законодателя легална дефиниция на това понятие в § 1, т. 2 ДР на АПК. Приел е, че като организация в хипотезата на чл. 186 АПК, Сдружението може да оспорва подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси, или се пораждат задължения за членуващите в него лица. Като е взел предвид приетото по Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд по тълк. д. № 4/2009 г. и е съобразил предмета на дейност, целите на Сдружението и средствата за постигането им, съдът посочил, че независимо, че Сдружението няма характер на регионална структура, то развива дейност в национален мащаб, поради което правният му интерес от съдебното оспорване на Наредбата като подзаконов нормативен акт, издаден от Общински съвет Велинград (неправилно посочен в решението като Общински съвет - Сърница) произтича от предмета на дейност и целите, за които е създадено. С оглед това е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна по подробно изложени в решението мотиви.
Решението в обжалваната част е валидно, но недопустимо.
С. То решение № 2/12.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени.
Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при определени предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично посочено в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р.Б.Т конституционна разпоредба определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Конституционният принцип е заложен в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 АПК, което задължава съда да извършва преценка досежно наличието на правен интерес във всеки случай.
Въз основа на направения анализ на предмета на дейност на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ], първоинстанционният съд приел, че Сдружението доказва интерес от оспорването, но тези негови съображения не се споделят от настоящия касационен състав.
От представеното по делото удостоверение от Окръжен съд - Пловдив по ф. д. № 108/2016 се установява, че предметът на дейност на Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] се свежда до извършване на анализи за съответствието на действащите в страната подзаконови нормативни актове с нормативните актове от по-висока степен; съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт; участие в провежданите обществени обсъждания на проектите на нормативни актове и стратегически документи; предоставяне на експертна помощ за издаване на законосъобразни подзаконови нормативни актове, а целите му са да обедини усилията на членовете му и да привлича съмишленици и спомоществователи за развитието и утвърждаването на принципите на правовата държава и върховенството на закона в Р. Б и повишаване правната култура и правното съзнание като духовни пластове в структурата на гражданското ни общество чрез недопускане съществуването на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове (или отделни норми в такива актове) - издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт в Р. Б.
Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд възприемането на становище, че така посочените цели и предмет на дейност на Сдружението сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки един подзаконов нормативен акт, за който Сдружението чрез своите органи прецени, че е незаконосъобразен, ще доведе до автоматизъм в преценката за наличие на правен интерес за Сдружението, което не съответства на уредбата по чл. 186, ал. 1 АПК. Така, във всеки случай на оспорване би било достатъчно само твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба/разпоредби от него са незаконосъобразни, за да се приеме от съда, че Сдружението има интерес от оспорването им. Това становище обаче, не държи сметка, че от значение за преценката има ли Сдружението правен интерес от оспорването или не, е и сферата, в която се проявяват правните последици на оспорения акт, или оспорените разпоредби от подзаконовия административен акт, и дали именно от тази гледна точка, може да се приеме, че са засегнати права или законни интереси на Сдружението или на неговите членове.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Няма спор, че нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. Правният интерес за обжалване не може да бъде мотивиран единствено с предмета на дейност и целите на Сдружението. Посочените средства за постигането на целите (между които съдебно оспорване на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, издавани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт) не освобождават съда от преценката му за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство.
Сдружението не твърди и не сочи доказателства, че то или някой/някои от неговите членове са или в бъдеще ще бъдат засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива твърдения, неправилно първоинстанционният съд е приел, че Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] е доказал пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването на разпоредбите от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В.
Наред с изложеното по – горе, съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е и предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. По чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, а съгласно чл. 136, ал. 2 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) в окръжните прокуратури се създават административни отдели, прокурорите от които участват в производствата по административни дела. В този смисъл, Сдружението може да действа според очертания предмет на своята дейност и да реализира целите си, предизвиквайки съдебно оспорване на незаконосъобразен, според преценката му, подзаконов нормативен акт или разпоредби от него, чрез сезиране на съответната окръжна прокуратура с предложение за това. Друга възможност за реализиране целите на Сдружението е използването на реда за предложенията - глава осма от АПК, раздел I и II чрез предложение за отмяна на незаконосъобразния подзаконов нормативен акт до органа, който го е издал по реда на чл. 79 АПК.
Предвид гореизложените съображения, настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение намира, че Сдружение с нестопанска цел [ЮЛ] няма правен интерес от оспорване на отменените с обжалваното решение разпоредби на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 37, т. 26 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В, което води до извод за недопустимост на решението в обжалваната му част. Поради наличието на касационно основание чл. 209, т. 2 АПК, на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК в тази част решението следва да бъде обезсилено, а делото прекратено.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 6 от 09.01.2017 г., постановено по адм. д. № 746 по описа на Административен съд – Пазарджик за 2016 г., В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която са отменени разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 4 и т. 5 и чл. 37, т. 26 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. В и ПРЕКРАТЯВА делото в посочената част. Решението не подлежи на обжалване.