№ 396

София, 17.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. П. ЧЛЕНОВЕ: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова ч. гр. д.№ 3590 по описа за 2019г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл. 274 ал. 3 ГПК.

Образувано е въз основа на подадената частна касационна жалба от И. В. Е., Д. Г. Е., „ТМН”ЕООД, представлявано от управителя Е. и „Делейк груп”ЕООД, представлявано от управителя Е., чрез процесуалния представител, адвокат С. против въззивно определение № 39 от 13.08.2019г. по в. ч.гр. д. № СП-35 по описа за 2019г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено определение от 24.07.2019г. по гр. д.№ С-50/2019г. на СГС и вместо това е постановено друго, с което е допуснато обезпечение на иск с правно основание чл. 153 ал. 2 ЗПКОНПИ, вр.§5 ал. 2, предявен от КПКОНПИ с цена 12 840 339.98лв., чрез налагане на възбрани върху подробно описани 11броя недвижими имоти, запори на 6бр. посочени банкови сметки, запор по наличности по банкова касета и запор на 200 дружествени дяла от капитала на „ТМН”ЕООД,на обща стойност 2000лв до размера на цената на иска, с изключение на сумите от трудово или друго възнаграждение на труд, пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, както и на помощи и обезщетения съгласно друг нормативен акт, с оглед разпоредбите на чл. 446 и чл. 446а ГПК.

В изложението си касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита и че постановения акт е вероятно недопустим и очевидно неправилен, по смисъла на чл. 280 ал. 2 ГПК. Очевидната неправилност обосновава с твърдения за неправилност на обжалвания акт, допуснато съществено нарушение на съдопроизводс-твените правила и необоснованост, доколкото съдът се е позовал на отменен закон и не е съобразил, че предявеният иск е недопустим. Липсват изложени ясни и конкретни мотиви за наличие на обезпечителна нужда, обосноваваща необходимост от налагане на обезпечение. Според жалбоподателя актът е недопустим поради две причини. Първата: постановен е в хода на недопустимо производство, тъй като срокът по чл. 112 ЗПКОНПИ /чл. 27 от ЗОПДНПИ отм. е преклузивен. Проверката по чл. 107 ал. 2 е започнала на 5.09.2017г., а решението на Комисията за предявяване на исковете е от 17.07.2019г., т. е. след преклудиране на правото й. Втората е: противоречие с Директива 2014/42/ЕС за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в ЕС, която е с директен вертикален ефект. Твърди, че е налице лошо транспониране на посочената Директива, доколкото разпоредбите на ЗПКОНПИ са в противоречие с нея.

Във връзка с наведеното основание за недопустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, касаторът поставя следните въпроси, които счита, че са разрешени в противоречие с установената практика: 1. Преклузивен ли е срокът за приключване на проверката по чл. 112 ал. 1 и ал. 2 ЗПКОНПИ /чл. 27 от ЗОПДНПИ отм., по който счита, че е налице противоречие с ТР №4/2016г. на ОСГК на ВКС, 2. Подлежат ли на отнемане доходи, приходи и разходи на проверяваното лице по реда на ЗПКОНПИ /респ. ЗОПДНПИ отм.? Има ли значение за преценката на несъответствието началното и крайното салдо през проверявания период? Позовава се на противоречие с гр. д.№ 3224/2017г. на ІV г. о. Във връзка с посоченото основание за недопустимост по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, касаторът твърди и противоречие с Решение № 13 от 13.10.2012г. по к. д.№ 6/2012г. на КС, доколкото не е изследвано имуществото в началото и края на проверявания период, както и противоречие с Решения на СЕС по делата Commission v Belgique /от 1979г./ и Von Colson y Marleasing, във връзка с изпълнителните мерки и задължението на националния съд да тълкува правото си в съответствие с общия смисъл и целта на акта.

Жалбоподателят сочи и основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. Кой е приложимия закон – ЗПКОНПИ, ЗОПДНПИ отм. или ЗОПДИППД отм. за производства, които са образувани при действието на ЗОПДНПИ отм.? Когато в ПЗР на един закон /в случая ЗОПДНПИ/ е предвидено, че неприключилите проверки и производства пред съда, се довършват по реда на новия закон, това за процесуалноправните норми, съдържащи се в този закон ли се отнася или и до материалноправните? Допустимо ли е предявяването на иск за отнемане на незаконно придобито имущество, когато липсва акт по налагане на обезпечителин мерки, предвид определения в чл. 153 ал. 1 ЗПКОНПИ срок за предявяване на иска: „до три месеца от последния акт по налагане на обезпечителните мерки”? Ако да, то как се определя срока по чл. 153 ал. 1 ЗПКОНПИ?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от КПКОНПИ, наричана по-долу Комисията, чрез процесуалните представители инспектори Н. и М., с който се изразява становище за липса на изискуемите предпоставки за допустимост на подадената жалба. Излагат подробни доводи по съществото на спора като считат, че като правилен и законосъобразен обжалваният акт следва да бъде потвърден.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното:

В случая обезпечителните мерки са наложени по чл. 118 ЗПКОНПИ, вр. чл. 389 и сл.ГПК и доколкото в специалния закон не се съдържат изрични норми относно реда за обжалване, приложими са общите правила на чл. 396 ал. 2 изр. последно ГПК, обвързващ обжалването с преценка на допустимостта при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че определящ за преценката на допустимостта на производството, по което е постановен процесния акт за обезпечение и за наличие на основанието за допустимост по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е въпросът за правното значение на изтичането на срока по чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, с който разполага Комисията за проверка. На същия, към настоящият момент, не е възможно да бъде даден отговор, защото ВКС вече е констатирал наличие на противоречива съдебна практика, във връзка с което е образувано производство по т. д.№ 1/2018г. на ОСГК на ВКС. /Същото е образувано за приемане на тълкувателно решение по въпроса: „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15 ал. 2 ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД отм., съответно по чл. 27 ал. 1 и 2 ЗОДНПИ отм. и чл. 112 ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП отм., чл. 74 ЗОДНПИ отм. и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок?“

С. То решение № 2 /28.09.2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 2/ 2010 г., във вр. с ТР № 8/7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГК на ВКС, на основание чл. 229 т. 4 ГПК, съставът на ВКС е длъжен да спре производството по касационното дело, преди да вземе решение за допускане или недопускане на касационното обжалване, когато друг състав на съда вече е констатирал противоречивата практика и е сезирал Общото събрание за произнасяне и отстраняване на съществуващото противоречие.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по ч. гр. д.№ 3590 по описа за 2019г. на Върховен касационен съд до постановяване на решение по т. д.№1/2018г. на ОСГК на Върховен касационен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: