Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр.София, 03.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б.

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря К. П. и прокурора Станева

като разгледа докладваното от Б. И. гр. д.№ 2021/ 2021 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 60677/ 11.11.2021 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Ц. С. Д. и М. К. Д. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 83 от 05.02.2021 г. по гр. д.№ 3127/ 2020 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателите против Д. Ц. Д., представлявана от особен представител адвокат Л. К., иск, квалифициран по чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК, за прекратяване на осиновяването на Д. Ц. Д. от Ц. С. Д. и М. К. Д., допуснато с решение № 315/ 25.07.2013 г. по гр. д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд.

Обжалването е допуснато при условията на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по материалноправния въпрос трябва ли „другите обстоятелства“ по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК, като основание за прекратяване на осиновяването, да са възникнали след допускането му или могат да са съществували към този момент, но да са се проявили по-късно.

За да даде отговор на въпроса съдът съобразява вече установената практика по прилагането на основанието за прекратяване на осиновяването „други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновителя и осиновения“. Още с решение № 20/ 07.06.1972 г. по гр. д.№ 17/ 72 г., ОСГК, ВС приема, че е обществено оправдано, когато липсва близост между осиновения и осиновителя, последният да може да поиска прекратяване на осиновяването независимо от изгодата за осиновения. Преценката доколко между осиновителя и осиновения са налице отношения като между родител и дете е различна по естеството си от тази, която се прави при допускане на осиновяването. Следва да бъдат запазени само онези осиновявания, които са постигнали предназначението си, т. е. създали са между осиновителя и осиновения отношения като между родител и дете. В решение № 974/ 30.01.2004 г. по гр. д.№ 798/ 2003 г., ІІ г. о. е прието, че няма значение дали осиновеният е причинил пряко разстройството на отношенията между страните със свое виновно поведение. Наличието на виновното поведение у осиновения е предпоставка за прекратяване на осиновяването по иск на осиновителите само в хипотезата на тежко провинение, а при прекратяване на осиновяването поради дълбоко разстройство, вина у осиновения не се изисква. Наличието на вина може да съставлява пречка за прекратяване на осиновяването, поради дълбоко разстройство, но само ако вината е на ищеца.

Според установената практика осиновителната връзка е дълбоко разстроена, когато по причина на неизпълнение на родителския или синовния дълг или по други причини страните са се дезинтересирали едни от други, продължително време не общуват или общуват формално, без разбирателство и без грижа или поне уважение към другия, или дори конфликтно. Когато осиновителната връзка е изпразнена от съдържание, липсва емоционална близост или е налице отчуждение или неприязън, тя продължава да съществува само формално и следва да бъде прекратена и юридически, стига това състояние да не е временно /решение № 81/ 05.04.2016 г. по гр. д.№ 5273/ 2015 г., ІV г. о./. Обстоятелствата, разстройващи дълбоко осиновителната връзка, може да бъдат най-различни и те не могат да бъдат посочени конкретно. Тези обстоятелства може да са проява и на виновно поведение на едната от страните или и на двете, или да не са свързани с такова, а да са обективни, или да са резултат на поведение и действия на трети лица. Преценката дали сочените от ищеца обстоятелства дълбоко разстройват отношенията между страните е в правомощията на съда във всеки конкретен случай, като тази преценка законът не свързва с установяването на вина /решение № 170/ 22.08.2013 г. по гр. д.№ 902/ 2012 г., ІV г. о./.

Като се има предвид така установената практика, на поставения в настоящето производство въпрос следва да бъде отговорено отрицателно. Няма законово основание кръгът от обстоятелства по чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК да бъде ограничен само до нововъзникнали такива. Обстоятелствата може да са съществували към момента на допускане на осиновяването, но да са дали отражение върху осиновителната връзка впоследствие. Законът изисква тежко разстройство в отношенията между осиновител и осиновен, като съдът трябва да провери дали са налице обстоятелства които компрометират връзката между тях дълбоко и необратимо, без оглед кога тези обстоятелства са възникнали.

Предвид този отговор на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, въззивното решение страда от порока по чл. 281 т. 3 пр. 1 ГПК. В нарушение на материалния закон съдът по същество е приел, че прекратяване на осиновяването по чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК не може да се допусне поради дълбоко разстройство на осиновителната връзка, ако то се дължи на обстоятелства, съществували преди допускане на осиновяването. Ако тези обстоятелства са намерили проявление впоследствие и дълбоко и непоправимо са разстроили отношенията между осиновител и осиновен, те са релевантни по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК. С оглед на това въззивното решение следва да бъде отменено, а спорът - да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия (арг. чл. 293 ал. 3 ГПК).

Ищците обосновават искането си за прекратяване на осиновяването от тях на ответницата със следните твърдения: Осиновяването е допуснато с решение на съда по отношение на две деца, които са брат и сестра: А., [дата на раждане] и Д., [дата на раждане] Към момента на осиновяването децата били съответно на 2 години и 3 месеца 1 година и 2 месеца и за тях осиновителите не разполагали с медицинска информация. Оказало се, че Д. страдала от умствена изостаналост и аутистично поведение. От 2016 г. до 2018 г. осиновителите отдали цялото си време, енергия и финансови средства за лечение на детето, но без значителен успех и при прогноза това състояние да остане до живот. Д. се нуждаела от ежедневна специализирана помощ, каквато осиновителите не можели да осигурят, а между тях не съществувала никаква емоционална връзка. Такава връзка отсъствала и в отношенията между брата и сестрата, а агресивното поведение на последната сериозно застрашавала здравето и интереса на детето А..

По делото е установено, че с решение № 315/ 25.07.2013 г. по гр. д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд, в сила от 02.08.2013 г., било допуснато пълно осиновяване на децата В. Е. А., [дата на раждане] и З. Е. А., [дата на раждане] от ищците М. и Ц. Д.. Съдът постановил децата да носят имената А. и Д. Ц. Д. и да бъдат издадени нови актове за раждане. Осиновителите започнали да обгрижват децата по най-добрия възможен начин, стараейки се да установят с тях връзка като между родители и деца. На 20.01.2016 г. обаче детето Д. било диагностицирано с лека умствена изостаналост и детски аутизъм, а експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „НКБ“ ЕАД – София № 0140/011/ 17.01.2020 г. установява 80 % степен на увреждане на детето с водеща диагноза „умствена изостаналост – неустановена“. В продължение на 6 години от допускането на осиновяването осиновителите са предприели всички възможни мерки за развитието и обучението на Д., включително търсейки непрестанно помощ от специалисти /логопеди, психолози, лекари/. Въпреки това състоянието на детето не се подобрило, а това му състояние е пречка за установяване на емоционална връзка. Според заключението на психологическата експертиза в осиновителите си Д. виждала средство за задоволяване на базовите си нужди, но не ги разпознавала като свой родители, нито детето А. – за свой брат. Отношението й към осиновителите се свеждало до използването им като източник на материални блага, без това да включва чувства като обич, уважение и съпричастност. Д. не успяла да се позиционира в семейството и емоционалната дистанция между нея и осиновителите й се увеличавала. Грижите, които осиновителите са полагали по отношение на децата, били адекватни и съобразени с потребностите им, но при Д. тези грижи не са дали никакъв резултат. Обратно, А. е интегриран в семейството и между него и осиновителите има пълноценна емоционална връзка. Състоянието на Д. обаче се отразява неблагоприятно върху А., пречи му да идентифицира своето място и роля в семейството, поставя го в качеството на обслужващ сестра си. Прекратяването на осиновяването на Д. ще спомогне за нормализиране на семейния живот на осиновителите и детето А., без това да нанесе психична травма на самата Д.. Поради прогресиращото си психическо разстройство тя няма да понесе травматичен удар от прекъсването на осиновителната връзка, но това ще се отрази благоприятно на детето А..

С оглед тези установени обстоятелства искът за прекратяване на осиновяването на детето Д. е основателен. Опитите на ищците, които са взели всички възможни мерки и са полагали адекватни грижи, за изграждане на емоционална връзка между тях и осиновената Д., са останали неуспешни. Неуспехът се дължи не на поведението на осиновителите, а поради естеството на психичното заболяване на детето, което не му позволява да отговори с взаимност. Състоянието на Д. е с регресивно развитие, което изключва всякаква възможност отношенията в семейството да се разгърнат в бъдеще в положителна насока. Детето не е в състояние да се включи в двустранно общуване и взаимодействие и да изгради пълноценни семейни отношения. Състоянието на Д., неблагоприятната прогноза за развитието на нейните заболявания и категорично отречената възможност в бъдеще между нея и осиновителите да се изгради връзка като между родители и деца, съставляват обстоятелства, които са релевантни по смисъла на чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК. Те налагат прекратяване на осиновяването, тъй като осиновителната връзка съществува само формално, тя е лишена от съдържание.

Неоснователни са доводите на прокурора, че прекратяването на осиновяването би било в противоречие с интересите на детето, които имали първостепенно значение. От експертното заключение е видно, че е от интерес на детето Д. да получи специализирана подкрепа, макар и извън семейството на осиновителите, чрез подходяща форма на извеждане и настаняване. Тя се нуждае от постоянна специализирана грижа, съответна на състоянието й. Капацитетът на осиновителите да осигурят нейното бъдеще е напълно изчерпан. Неизбежно трябва да се вземе предвид и интереса на другото осиновено дете в същото семейство, а при текущото положение на нещата А. не се намира в стабилна семейна среда и развитието му се задържа. Освен това експертът е категоричен, че прекъсването на осиновяването няма да нанесе психична травма на Д. поради отсъствието на каквато и да е емоционална връзка между нея от една страна и осиновителите и брат й от друга.

По тези мотиви искът за прекратяване на осиновяването на детето Д. е основателен и следва да бъде уважен. Не може да бъде уважено обаче искането на ищците за присъждане на разноски, по аргумент от чл. 78 ал. 2 ГПК

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Софийски апелативен съд № 83 от 05.02.2021 г. по гр. д.№ 3127/ 2020 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 106 ал. 1 т. 2 пр. 2 СК осиновяването, допуснато с решение № 315/ 25.07.2013 г. по гр. д.№ 42/ 2013 г. на Смолянски окръжен съд на детето Д. Ц. Д., ЕГН [ЕГН] от Ц. С. Д., ЕГН [ЕГН] и М. К. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място], кв.Б., [улица].

ПОСТАНОВЯВА Д. Ц. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес]0, за в бъдеще да носи имената от преди допускане на прекратеното осиновяване – З. Е. А. и вписване в регистрите на гражданското състояние на произтичащите от решението промени.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: