Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на М. П, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Т. С., срещу решение № 1421 от 03 август 2017 година, постановено по адм. дело № 413/2017 година по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2034/23 декември 2016 година на началника на М. П.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответникът - [фирма] със седалище [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Д. З., в писмени бележки и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на [фирма] срещу решение № 2034/23 декември 2016 година на началника на М. П, с което на основание чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и чл. 70 от Регламент № 952/2013 на [фирма] по ЕАД № 15BG003100Н0019723/25 септември 2015 година е определена нова митническа стойност на база нова фактурна стойност от 169 400, 00 лева и предвид реално платени от декларатора суми, са останали за доплащане държавни вземания - ДДС в размер на 40 515, 59 лева, ведно със законната лихва. Съдът е приел, че решението на началника на митница Пловдив е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон, с оглед на което е отменил административния акт като незаконосъобразен. Решението е правилно.
При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. От данните по делото безспорно е установено, че с ЕАД № 15BG003100Н0019723/25 септември 2015 година [фирма] е декларирало внос под режим допускане за свободно обращение на стока - сурови лешници с нето тегло 22 000 кг. и с декларирана обща фактурна стойност 55 000 щатски долара. Дружеството е представило и фактура № 001/BG от 16 септември 2015 година на стойност 55 000 щатски долара, а също така и извлечение за извършено плащане към износителя на същата стойност. След постъпило в митническия орган писмо от митническата администрация на Грузия, в което е посочено, че за същата доставка на дружеството е налична сходна фактура, но с посочена в нея цена в размер на 169 400, 00 щатски долара. Въз основа на тази представената от митническите органи на Грузия фактура, административният орган е приел, че следва да промени декларираната от дружеството митническа стойност и с решението си е определил за доплащане държавни вземания - ДДС в размер на 40 515, 59 лева, ведно със законната лихва.
При тези данни правилен е изводът на първоинстанционния съд, че решението на началника на митницата се явява немотивирано, като издаденото въз основа само на първата постъпила в митнически орган фактура. Правилно е прието от съда, че административният орган не е изложил мотиви защо за договорена е приета именно цената, посочена в представените от грузинските митнически власти документи при положение, че по делото е представена фактура със същия номер, дата и издател, но с различни фактурни стойности. При положение, че и двете фактури представляват частни документи, административният орган е следвало да докаже всички предпоставки за законосъобразността на издадения административен акт, с оглед и разпределението на доказателствената тежест в съдебното производство. Ето защо определената в административния акт митническа стойност е необоснована и немотивирана, което като резултат има за последица незаконосъобразност на решението на началника на М. П като издадено при допуснати съществени административнопроизводствени нарушения.
Наведеното в касационната жалба възражение, че за действително платена цена за стоката следва да се приеме тази, посочена във фактурата пред грузинските митнически власти, тъй като тя е депозирана първа по време в митническо учреждение, е неоснователно.
Наличието на две фактури с посочени различни стойности в тях не означава, че фактурата на износителя е действително договорената стойност, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. След като се касае за частни свидетелстващи документи, в тежест на митническата администрация е да докаже, че действително стойността на стоките, посочена от износителя е действително договорената стойност. В този смисъл законосъобразни са изводите на съда, че не е установено от митническия орган действителната стойност на стоката, тъй като в писмото на грузинските митнически власти, което безспорно представлява официален документ, никъде не се посочва, че фактурата, представена от вносителя при митническото деклариране на стоката в България е неистинска. Митническите органи е следвало да извършат пълна и всестранна проверка на всички документи и от тях да направят обоснован и законосъобразен извод коя е действително договорената стойност.
Липсата на неоспорими и събрани по допустимия по надлежния ред доказателства за възможността и необходимостта от определяне на нова митническа стойност за внесената стока води до липса на мотиви за издаване на решението на началника на М. П, поради което същото правилно е отменено от съда като незаконосъобразно.
С оглед горното и предвид липсата на релевираното в касационната жалба отменително основание, оспореното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация и представените доказателства за реалното им извършване, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на [фирма] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000, 00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1421 от 03 август 2017 година, постановено по адм. дело № 413/2017 година по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА М. П да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] направените пред касационната инстанция разноски в размер на 1000, 00 (хиляда) лева. Решението е окончателно.