Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците, подадена чрез процесуален представител юрк. Д. С., против решение № 891/15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11863/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, поради и което се иска отмяната му.

Ответната страна – Н. Ш. А., лично и като законен представител на М. З. А., С. З. А. и Я. З. А., гражданка на Афганистан, редовно призована на основание чл. 41 ГПК, във вр. 137 АПК, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Посочва, че с оглед възрастта на децата правилна е преценката на административния орган за неизслушване на децата по реда на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Изискването за уведомяване на дирекция „Социално подпомагане“ и осигуряване на присъствие на социален работник, съответно, изразяване на становище от същия, е относимо само ако е взето решение за изслушване на детето, както и когато се касае за непридружени малолетни или непълнолетни деца, какъвто разглежданият случай не е.

Върховният административен съд - III отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение на Административния съд - София-град, е отменено решение № 10977 от 04.11.2016 г. на председателя на ДАБ, с което на Н. Ш. А., лично и като законен представител на М. З. А., С. З. А. и Я. З. А., всички гражданки на Афганистан, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във вр. чл. 8 и 9 ЗУБ е отхвърлена молбата й за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че бежанската история на Н. Ш. А. не е разгледана всестранно и обективно, а по отношение на дъщерите й М. З. А., С. З. А. и Я. З. А. не са изложени мотиви за отказа в административния акт и не е съобразена разпоредбата на чл. 6а ЗУБ, препращаща към ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) и процедурите, регламентирани в него, вкл. за изслушването на социален доклад. Съдът е посочил, че административният орган не е взел под внимание обстоятелството, че съпругът на Н. Ш. А., като работещ на държавна служба, си е създал врагове в лицето на талибаните и това има отношение и към жалбоподателката. В заключение е приел, че оспореното решение на председателя на ДАБ е процесуално незаконосъобразно, на което и основание съдът го отменил.

Решението е правилно като краен резултат, но касационната инстанция не споделя всички основания за неправилност на оспорения административен акт, посочени от първоинстанционния съд.

Оспорваното решение на председателя на Държавната агенция за бежанците е издадено от компетентен орган, но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган не е разгледал подадената молба от страна на децата /действащи чрез майка си/. В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, което се явява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което правилно е довело до отмяна на решението и връщане на дело на ДАБ за ново разглеждане.

Законът за убежището и бежанците е специален закон спрямо ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет), и съдържа правни норми относно приложимостта на ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) /ЗЗДет./ по отношение на защитата на правата на децата, търсещи бежански или хуманитарен статут. Нарушаването на ЗЗДет води до незаконосъобразност на постановения административен акт.

Съгласно чл. 6а ЗУБ при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрия интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие със ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). В процесния случай е видно, че административният орган не се е съобразил с тези законови императивни изисквания при издаването на решението си. Същият е бил длъжен да уведоми Дирекция „Социално подпомагане“, която да даде своето становище относно защита на правата и интересите на децата при производството по ЗУБ. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратен социален работник, нито е представен доклад от съответната дирекция. Като не се е съобразил с изискванията на ЗУБ във връзка със ЗЗДет, административния орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, а от там и на материалноправните предпоставки.

Във връзка с останалите мотиви, изложени в решението на съда, настоящата инстанция счита, че Законът за убежището и бежанците /ЗУБ/ зачита правото на семеен живот на чужденците, търсещи закрила, с разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Но искането за предоставяне на закрила следва да се осъществи лично и по собствена воля от търсещия убежище, съответно и преценката на административния орган е дължима именно по заявените от чужденеца обстоятелства. Поради това, настоящият състав не споделя посоченото в решението на АССГ, че при новото произнасяне по искането за закрила на Н. Ш. А., лично и като законен представител на М. З. А., С. З. А. и Я. З. А., ДАБ следва да се съобрази и да обсъди доводите на съпруга на чужденката за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, още повече, че както и административният съд сам е посочи, производството по неговата молба за закрила е приключило с влязъл в сила акт. На преценка от административния орган подлежат основанията за предоставяне на закрила, посочени на лично основание от молителката Н. Ш. А., лично и като законен представител на М. З. А., С. З. А. и Я. З. А..

По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 891/15.02.2017 г., постановено по адм. дело № 11863/2016 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението е окончателно.