Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Д., чрез процесуалния представител, адв. В. против решение № 266/23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 305/ 2016 г. на Административния съд – Кюстендил. В касационната жалба са развити доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора.
Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. В представено по делото писмено становище, чрез процесуалния си представител, касаторът поддържа жалбата и моли да бъде даден ход на делото по същество в негово отсъствие.
Ответникът по касационната жалба – С. И. С., чрез процесуалния си представител адв. П., в представено по делото писмено възражение изразява становище за неоснователност на същата и прави искане обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски.
Редовно призован за съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява. По делото от неговия пълномощник е постъпило писмено становище, в което подържа депозираното по делото възражение на касационната жалба и моли да бъде даден ход на делото.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението на административния съд.
Върховият административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Предмет на производството пред Административния съд - Кюстендил, е била жалба от С. И. С. от [населено място], [община], обл. Кюстендил за отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Д., с която иска да му бъде извършена административна услуга, изразяваща се в издаване на удостоверителен документ, а именно заверка на молба – декларация по заявление с вх. № 94-С-925/26.09.2016 г. за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за поземлен имот № [номер], находящ се в местността [наименование] в землището на [населено място], [община], обл. Кюстендил с ЕКАТТЕ [номер], с площ от 2 437 кв. м.
С обжалваното решение съдът е приел, че отказът е незаконосъобразен, тъй като молителят е лице, което има правен интерес от заявяването на исканата услуга, предвид намерението му да се снабди с нотариален акт по обстоятелствена проверка за посочения имот. Посочил е, че в случая кметът на община Д. е бил длъжен, след като се увери в правния интерес на молителя да издаде искания от молителя документ. Приел е по нататък в мотивите си, че не е от компетентността на административния орган да преценява права на собственост и тяхната конкуренция, както и че няма законова забрана да се удостовери чия собственост е имотът, за който се прави искане да бъде издаден нотариален акт по реда на обстоятелствената проверка. Въз основа на това административният съд е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката на кмета на община Д. като го е задължил в 7 – дневен срок от влизане на решението в сила да извърши поисканата административна услуга - заверка на молба – декларация по подаденото заявление за обстоятелствена проверка.
Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията посочени в чл. 209 от АПК.
Както обосновано е приел първоинстанционният съд, административният орган е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга - заверка на молба декларация за обстоятелствена проверка, относно наличието или не на актуване като общинска собственост на поземлен имот № [номер], находящ се в землището на [населено място], местност [наименование], [община], обл. Кюстендил, която да послужи пред нотариуса за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Удостоверяването на правото на собственост на заявителя, респ. наличието на конкурентни права, е от компетентността на съответния нотариус в охранителното нотариално производство по реда на чл. 587, ал. 1 от ГПК. Нотариусът в това производство, а не кметът, проверява дали представените писмени доказателства удостоверяват правото на собственост на заявителя или не. Той съблюдава изискванията на специалните закони, в това число и на ЗСПЗЗ, дали е допустимо придобиването на право на собственост върху земи по § 4 от ПЗР на ЗСПЗ по реда на обстоятелствената проверка и с мотивирано постановление по чл. 587, ал. 3 от ГПК отказва или разпорежда издаването на констативен нотариален акт. С отказа от извършване на поисканата от жалбоподателя административна услуга – заверка на молба –декларация за обстоятелствена проверка, с която да се установи дали посоченият имот е общинска или държавна собственост административният орган, на когото е вменено единствено задължението за извършване на административна услуга, превратно е упражнил правата си, с което е осуетил възможността на тази страна да заяви претендираните от нея собственически права по реда на охранителното производство пред компетентния за това орган - нотариуса. Разрешаването на спорове за собственост е от компетентност на гражданския съд. Поради това, дори и при конкуренция на права върху имота, административният орган е длъжен да издаде искания документ. Противното би означавало предрешаване на гражданскоправен спор и намеса в правоотношения на равнопоставени граждански субекти, каквито правомощия кметът на общината не притежава. В искания документ общината удостоверява всички правно значими факти и обстоятелства, които ще се преценяват от нотариуса, но не може да откаже издаването му.
По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания, поради което обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и с оглед направеното своевременно искане, от страна на ответника по касация, както и представените по делото Договор за правна услуга от 27.01.2017 г., и списък на разноските по чл. 80 от ГПК, (л. 13 и л. 14) следва да му бъдат присъдени направените от него съдебни разноски, представляващи заплатен адвокатски хонорар пред настоящата съдебна инстанция, като бъде осъден касационния жалбоподател да заплати сумата в размер на 200 лв.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд - трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 266/23.12.2016 г., постановено по адм. дело № 305/2016 г. на Административния съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА кмета на община Д., с адрес [адрес] да заплати на С. И. С., ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица] сумата от 200 (двеста) лв. представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване.