Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Б. А. М., Й. Г. М. и Н. Б. М., от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. А., срещу решение № 6650 от 02.11.2015 г., постановено по адм. дело № 10192/2014 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата се твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искат отмяната му и присъждане на направените по делото разноски.
В хода на производството касационните жалбоподатели Б. М. и Й. М. са починали, като същото е приключило по жалбата на Н. М., действаща лично и със съгласието на попечителя си, представлявана по делото от адв. А..
Ответникът по касационната жалба, кметът на Р. [] Столична община, редовно призован, не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Производството пред Административен съд София град се е развило по жалбата на Б. М. против заповед № РД-09-314 от 16.09.2011 г. на кмета на Р. [], Столична община, с която на основание чл. 46, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/ и чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 6 и ал. 2 от Наредба за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е отменена заповед за настаняване № 77-02-75/19.11.2004 г. на кмета на Р. [] и е прекратено възникналото на база тази заповед наемно правоотношение на Б. М. за имот общинска собственост - апартамент, находящ се в [населено място].
С обжалваното решение административният съд е обявил обжалваната заповед за нищожна в частта и, с която е отменена заповед за настаняване № 77-02-75/19.11.2004 г. и е отхвърлил жалбата в частта и с която е прекратено наемното правоотношение между страните. Приел е, че административният орган не е компетентен да отмени свой влязъл в сила административен акт, какъвто е заповедта за настаняване в общинско жилище, поради което оспорената заповед в тази и част е нищожна. В останалата и част, като издадена от компетентен орган, в надлежната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на относимия материален закон оспорената заповед е приета за законосъобразна. Посочено е, че по делото са доказани фактите на които се основава оспорената заповед, които факти предпоставят и основават правилното приложение на закона относно прекратяване на наемното правоотношение от административния орган, а именно: изключително лошото хигиенно състояние на наетия имот и притежаван от съпругата на наемателя недвижим имот - 1/ 2 идеална част от дворно място и жилищна сграда в [населено място]. Налице са предпоставките на чл. 33, ал. 1, т. 4 и т. 6 от Наредбата, приповтарящи дословно разпоредбите на чл. 46, ал. 1, т. 4 и т. 7 от ЗОбС за прекратяване наемните отношения. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правото на страната на участие в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, обжалваното решение е надлежно мотивирано.
Решението на административния съд е обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон. В него е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на установените от административния орган факти и обстоятелства, от които произтича законосъобразността на оспорената пред съда заповед, в частта и с която е прекратено наемното правоотношение, при правилно приложение на закона спрямо установените факти. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение.
Правилно съдът е приел, че обжалваната заповед, в частта и с която е прекратено наемното правоотношение между страните е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 АПК. При постановяването й не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила - наемателят е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед още през 2010 г., когато е получил лично писмо изх.№ 91-00-51/1/ от 30.06.2010 г., съдържащо предупреждение, че при непривеждане на жилището в приличен хигиенен вид, наемните правоотношения с общината ще бъдат прекратени.
Дори да се приеме, че М. не е бил уведомен за началото на административното производство по издаване на заповедта, доколкото същата е издадена и на второ основание, освен неполагане грижата на добър стопанин, а именно притежаването на идеална част от жилище от съпругата му, то това нарушение не е съществено, тъй като не засяга правото на защита на адресата. Б. М. е уведомен своевременно за издадения административен акт и е имал възможност да се защити срещу него, представяйки всички, оборващи според него твърденията на администрацията, доказателства в хода на съдебното производство по обжалване на заповедта.
Представените по делото сигнали от живущите във входа на жилищния блок, където е ползваният от касационната жалбоподателка имот общинска собственост, изготвените два броя констативни протоколи с представители на общинската администрация на район [район] и показанията на разпитаните свидетели, доказват по безспорен начин наличието на първото, посочено в процесната заповед фактическо и правно основание – неполагане грижата на добър стопанин при ползване на жилището, което е самостоятелно основание за прекратяване на наемния договор..
Наред с наличието на фактическите предпоставки по чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредбата, административният съд правилно е приел, че е налице и второто, цитирано в заповедта фактическо основание за прекратяване на наемните правоотношения – видно от писмо изх. № 324/01.09.2011г. на Дирекция „ПАМДТ”, отдел [район] и представените към преписката нотариален акт и удостоверение за наследници, съпругата на наемателя е собственик на 1/2 идеална част от дворно място и жилище с разгъната застроена площ от 112 кв. м., мазе и таван. Притежаването на идеална част от жилище води до отпадане на условията за картотекиране и ползване под наем на общински жилищен имот и съставлява основание за прекратяване на наемните правоотношения по чл. 46, ал. 1, т .7 ЗОбС, съответно – по чл. 33, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Неоснователни са развитите от процесуалния представител на касатора доводи за това, че Й. М. е притежавала тази идеална част от жилище още към момента на издаване на настанителната заповед, поради което тази собственост не съставлява ново обстоятелство, водещо до отпадане на условията за настаняване.
Императивното изискване на закона е да не са налице условията за настаняване в общинско жилище и то към датата на издаване на оспорената заповед е налице. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинското жилище. За да бъде приложима цитираната правна норма, следва да са настъпили такива изменения в обстоятелствата, обусловили настаняването в общинското жилище, които вече изключват наемателя от категорията на лицата, отговарящи на условията за настаняване в тях.
В случая по делото е установено по безспорен начин, че съпругата на М. е притежавала 1/2 ид. част от недвижим имот в [населено място], представляващ земя и жилище с разгърната застроена площ от 112 кв. м., отделно мазе и таван, като правото на собственост върху този имот не се и оспорва по делото. Административният съд правилно е приел, че наличието на собственост в посочените параметри само по себе си е достатъчно основание да бъде прекратен наемният договор.
Следва да се отбележи, че в хода на съдебното производство този имот е прехвърлен с договор за дарение от 08.12.2011 г. на касационната жалбоподателка Н. М., като същата притежава към момента 1/2 ид. ч. от жилищна сграда, самостоятелна къща близнак с разгъната застроена площ на двата и етажа от 112 кв. м. и изба към нея, позволяващи задоволяване на жилищните и нужди. В този смисъл прекратяването на наемния договор е съответствие с принципите за съизмеримост и пропорционалност, тъй като упражненото от закона правомощие от административния орган не основава лишаване на касационната жалбоподателка от жилище, годно да задоволи жилищните и нужди, съизмеримо с това, предмет на обжалваната заповед. Здравословно състояние на касационната жалбоподателка не е възведено от законодателя като обстоятелство, което органът по настаняването следва да съобрази при вземане на решение за едностранно прекратяване на наемните правоотношения на основание чл. 47, ал. 1 от ЗОбС, съответно налично задължение на държавата за нейното подпомагане, извън рамките на правото на общинско жилище, следва да се реализира по установения в законодателството ред.
По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд София град като правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6650/02.11.2015 г., постановено по адм. дело № 10192/2014 г. по описа на Административен съд София град. Решението не подлежи на обжалване.