Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя Е. Н., чрез адв. Ч., против Решение № 65/11.01.2018г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. д. № 363 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № Р-16002616001286-091-001 от 27.09.2016г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №26/09.01.2017г. на Директор на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП в обжалваната част относно допълнително установени задължения за корпоративен данък за 2013 г. в размер на 1 380, 11 лв., корпоративен данък за 2014 г. в размер на 945, 25 лв., корпоративен данък за 2015 г. в размер на 1 482, 04 лв., ведно с прилежащите лихви, както и допълнително установен ДДС в размер на 6 833, 55 лв., ведно с прилежащите лихви.

От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение, поради противоречие с материалното право. Касаторът моли решението да бъде отменено като претендира разноски.

Ответникът по КЖ – Директорът на Дирекция "ОДОП" – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Б., оспорва КЖ и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

Представителят на ВАП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.

За да отхвърли жалбата...