Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от [фирма] със седалище в [населено място] чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Д. С. В. и от министъра на околната среда и водите чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Ц. Т., както и по касационен протест, подаден от А. Б. П. - заместник на главния прокурор при Върховната административна прокуратура, против решение № 1434 от 31.01.2018 г. по адм. дело № 2373/2016 г. на Върховния административен съд, трето отделение. С него е отменена по жалби, подадени от [фирма] и от кмета на община В., заповед № РД-850 от 22.12.2015 г. на министъра на околната среда и водите. Правят се възражения за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответниците по касационните жалби и касационния протест - [фирма] и кмета на община В. - изразяват становище за тяхната неоснователност.

Заинтересованите страни - [фирма] със седалище в [населено място] и министъра на земеделието, храните и горите - не изразяват становище по тях.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби и касационния протест. Мотивира се с неправилно позоваване от първоинстанционния съд на разпоредбата на § 144а ПЗР ЗИДЗВ, обн. ДВ, бр. 95/2009 г. в сила от 11.08.2006 г., която касае единствено санитарно охранителните зони на находищата на минерални води.

Касационните жалби и касационният протест са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК. Образувано е по две жалби, подадени от [фирма] и от кмета на община В., против заповед № РД-850...