Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на [ЮЛ] ([ЮЛ]) - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К., срещу Решение № 28/06.02.2013г., постановено по адм. дело № 361/2012 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 19/05.09.2012 на Началника на М. [ място], потвърдено с Решение № 560/25.10.2012г. на Директора на Агенция "Митници", с което жалбоподателят, в качеството му на гарантираща асоциация, е задължен да заплати установени публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 60 299 лв. и ДДС в размер на 57 050.80 лева, заедно с дължимата лихва, считано от 01.10.2008 г. до датата на погасяване на задълженията.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени твърдения, че при нередовно приключване на транзитна операция или при приключване чрез злоупотреба или измама, чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР задължава митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на Асоциацията не е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията, която в случая не е спазена. Жалбоподателят счита, че неправилно е начислена лихва, считано от задействането на карнета, а не от изтичане на трите месеца за доброволно плащане. Иска се отмяна на решението и на оспорения митнически акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - началникът на М. П, чрез юрк. С., оспорва жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното:

Пред първоинстанционния съд са установени следните факти :

На 30.09.2008 г. на Митнически пункт /МП/ „[населено място] на М. [ място], е бил задействан карнет ТИР №XF59070186 с титуляр на режима транзит [фирма]/ [фирма]/, със седалище и адрес на управление в [населено място], Р.Т.М са стоки – 280 колета с бруто тегло 20 660 кг., превозвани с превозно средство регистрационен номер [номер] от страна на отпътуване Турция за страна на предназначение Румъния, получаващо митническо учреждение ROBU1030. Като придружаващи документи са представени Международна товарителница CMR и фактури с посочена стойност на стоката. От отправното митническо учреждение е определен срок на транзит до 30.10.2008 г.

С писмо изх.№КА 4414/4085/01.12.2008 г. Началникът на МП „[населено място], позовавайки се на чл. 455/2/ от Регламент /ЕИО/№2454/93 от 2 юли 1993 г. на Комисията, е уведомил [фирма], в качеството му на притежател на ТИР карнета, че в митницата няма доказателства за приключване на транзитната процедура под покритието на този ТИР карнет и иска от дружеството да представи данни и документация, които да докажат приключването на процедурата. Уведомена за липсата на данни за приключване на режима била и гарантиращата асоциация [ЮЛ]. Във връзка с последното, [ЮЛ] представила на М. [ място] фотокопия на талони 1-2, стр. 3-4 от карнет ТИР №XF59070186, за удостоверяване завършването на операцията по ТИР карнета.

От МП „[населено място] при М. [ място] до националната митническа агенция на Румъния е изпратено ТИР карнет – Известие за издирване изх.№КА 4414-1213/19.02.2009 г., а впоследствие и ТИР карнет – Напомнително писмо изх.№КА 4414-1213/08.06.2009 г. Известието за издирване е върнато на изпращача на 23.06.2009 г. и в него от румънска страна е отговорено чрез зачертаване квадратчето на т. 7 – „Не са представени нито пратката, нито ТИР карнета и не може да бъде получена информация за тях”.

От МП „[населено място] при М. [ място] до националната митническа агенция на Румъния е изпратено ТС-21 – Искане за последваща проверка с №КА4414-1213/30.04.2009 г., с което се иска проверка на точността на въведените заверки и автентичността и точността на приложеното алтернативно доказателство – полученото от гарантиращата асоциация [ЮЛ] копие на талон №2, стр. 4 на карнета ТИР. На запитването, в раздела резултати от проверката, от румънските митнически власти е отговорено на 03.06.2009 г. „Формулярът не е представен пред компетентния орган” и „печатът изглежда неистински или фалшифициран”. Отговорът е върнат в М. [ място] под вх.№КА 4414-1213/16.06.2009 г.

Издадено е Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място], с което митническият орган е определил размера на възникналото на основание чл. чл. 203/1/ и 214 от МК вносно митническо задължение по карнет ТИР №XF59070186 общо в размер на 172 857 лева, от които 60 299 лева мито и 112 558 лева ДДС, определил е като длъжник за заплащане на митническото задължение титуляра на ТИР карнета съгласно чл. 96/1/а от МК. Определил е на титуляра [фирма] 10 дневен срок за заплащане на сумите, върху които се дължат лихви, начислявани от 01.10.2008 г. до датата на плащането и е посочил, че при неплащане на дължимите суми в срок ще се пристъпи към издаване на административен акт за принудителното им събиране.

Под изх.№KA 4414-2763/28.07.2009 г. до титуляра на ТИР карнета е отправено уведомление за размера на митническото задължение, определен с Решение №5000-0046/28.07.2009 г.

С писмо изх.№KA 4414-2763/28.07.2009 г., Началникът на МП „[населено място], съобразно чл. 11 от Конвенция ТИР уведомява [ЮЛ], в качеството й на гарантираща асоциация, относно неприключена операция по карнет ТИР №XF59070186 и размера на дължимите суми, както следва: мито – 60 299 лева, ДДС – 112 558 лева, всичко – 172 857 лева.

С жалба вх.№2501-0068/18.08.2009 г. [фирма] обжалва Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място] пред горестоящия административен орган.

С Решение №8000-0968/01.09.2009 г. Началникът на М. [ място] се е произнесъл по обжалването на основание чл. 243 от Регламент №2913/92 г., чл. 220 от ЗМ във вр. с чл. 97, ал. 1 от АПК, оставил е без уважение жалбата и потвърдил Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място].

С жалба вх.№8000-0968/23.10.2009 г. [фирма] обжалва Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място] по съдебен ред.

С окончателно Решение №11819/13.10.2010 г. по адм. дело №4874/2010 г., постановено по реда на касационния контрол, състав на Първо отделение на Върховния административен съд отменя Решение №100/05.03.2010 г. по адм. дело №762/2009 г. по описа на Административен съд – гр. Х., вместо което отхвърля жалбата на [фирма] против Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място], потвърдено с Решение №8000-0968/01.09.2009 г. на Началника на М. [ място].

Под рег. индекс №4414-5194/09.11.2010 г. до гарантиращата асоциация [ЮЛ] е изпратено Искане за заплащане на дължими суми, съгласно чл. 11/2/ от Конвенция ТИР, получено на 15.11.2010 г., в което е посочен размерът на митническото задължение и другите държавни вземания за стоките, превозени под покритието на карнет ТИР №XF59070186, както следва: мито 60 299 лева, ДДС 112 558 лева, всичко 172 857 лева, и че се дължи лихва, изчислена от датата, следваща датата на приемане на ТИР карнета от митническите органи на Р.България.

Под изх.№8000-0968/01.06.2011 г. Началникът на М. [ място] е отправил до Дирекция „Събиране” при ТД на НАП гр.С. И за образуване на изпълнително производство от публичен изпълнител, за събиране на дължимите суми по Решение №5000-0046/28.07.2009 г. на Началника на МП „[населено място].

С писмо изх.№3547-000004/11.09.2012 г. Публичен изпълнител уведомява М. [ място], че срещу [фирма] е образувано изпълнително дело №3547/2012 г. по описа на ТД на НАП София, Дирекция „Събиране”, Отдел „Принудително изпълнение” за принудително събиране на сумите по изпратеното им решение.

С писмо изх.№3547/2012/000013/23.01.2013 г. Публичният изпълнител уведомява Началника на М. [ място], че по изпълнителното дело няма наложени обезпечителни мерки и не са постъпвали суми за погасяване на задължението.

С ППСПДВ №19/2012 г. от 05.09.2012 г., като взел предвид, че [ЮЛ] не е извършила плащането в предвидения в чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР срок, налице е нарушаване на договора за гаранция, подписан от гарантиращата асоциация съгласно националното законодателство – обяснителни бележки към чл. 11, ал. 3 от Конвенция ТИР и е настъпила отговорността на [ЮЛ] за заплащане на дължимите от титуляра на карнета ТИР суми, Началникът на М. [ място], на основание чл. 232, ал. 1 от МКО, чл. 8, ал. 1 от Конвенция ТИР 1975 г., чл. 211 и чл. 211а от ЗМ е задължил [ЮЛ], в качеството й на солидарен длъжник, да заплати публичните държавни вземания по приключена със злоупотреба или измама транзитна операция по карнет ТИР и установено с влязло в сила Решение №50000-0046/28.07.2009 г. на Началник МП „[населено място] публично държавно вземане в размер на 60 299 лева, представляващи мито и 57 050.80 лева, представляващи част от дължимото от титуляра на карнета ТИР ДДС, както и законни лихви за просрочие върху сумата 117 349.80, начислени от 01.10.2008 г. до датата на погасяване на задължението, съгласно чл. 1 от Закон за лихвите, данъците, таксите и др. подобни държавни вземания и чл. 211, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗМ и чл. 232, т. 1, б.”б” от МКО.

С жалба вх.№4414-4971/21.09.2012 г. Постановлението е обжалвано по административен ред и с Решение №560/25.10.2012 г. на Директора на Агенция „Митници”, същото е потвърдено изцяло.

За да отхвърли жалбата против оспорения митнически акт Административния съд Хасково, е изложил мотиви, аналогични на тези на митническите органи. Приел е, че е налице нередовно приключила операция ТИР. Според съда са спазени и изискванията на чл. 11 ал. 1 от Конвенция ТИР по уведомяване на асоциацията и титуляра на ТИР карнета за нередовното приключване на транзитната операция и за съществуващите доказателства, че това е станало чрез злоупотреба или измама. Съдът е стигнал до извод, че митническата администрация е предприела необходимите и възможни и законни действия за събиране на публичните вземания първо от титуляра на тир карнета. Решението е валидно, допустимо и правилно.

С Определение от 12.04.2016г. съдебен състав на Върховния административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на разпоредбата на чл. 8 §7 от Конвенция ТИР и разпоредби от Митническия кодекс на Общността в главно производство, по което са установени аналогични на процесните факти.

С Решение от 22.11.2017г. по дело С-224/16 СЕС постанови, че : " Член 8, параграф 7 от Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР, одобрена от името на Общността с Регламент № 2112/78, изменена и публикувана в консолидиран вид с Решение 2009/477, трябва да се тълкува в смисъл, че в случай като разглеждания в главното производство митническите органи са изпълнили задължението по споменатата разпоредба да изискат, в рамките на възможното, плащането на съответните вносни мита и такси от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице, преди да предявят рекламация пред гарантиращата асоциация. Член 203, параграф 3, трето тире и член 213 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1791/2006 на Съвета от 20 ноември 2006 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че обстоятелството, че получател е придобил или задържал стоки, за които е знаел, че са били превозвани под покритието на карнет ТИР, и фактът, че не е установено тези стоки да са били представени и манифестирани пред получаващото митническо учреждение, сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме, че такъв получател е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че стоките са били отклонени от митнически надзор по смисъла на първата от посочените разпоредби, така че получателят да трябва да бъде признат за солидарен съдлъжник по митническото задължение по силата на втората от тези разпоредби."

Дадените отговори по тълкуването на приложимите разпоредби на правото на ЕС потвърждават правилността на първоинстанционното решение и съответствието му с материалния закон. Налице е нередовно приключила операция ТИР, което поражда митническо задължение, конкретизирано по вид и размер; пряко задълженото лице /титулярът на ТИР карнета/ и гарантиращата асоциация са уведомени за задължението; пряко задълженото лице не е платило доброволно задължението и е спазена поредността по чл. 8, §7 от Конвенция ТИР, като митническия орган е изискал в рамките на възможното плащането на съответните вносни мита и ДДС от титуляря на карнета ТИР като пряко дължащо тези суми лице.

Неоснователно е касационното оплакване за неправилно определяне на задължението за лихви, доколкото митническото задължение става изискуемо на датата на задействане на ТИР карнета.

Разноски: С оглед изхода на спора, в полза на ответната страна се дължат разноски. Но имайки предвид това, че същата не е поискала такива, разноски не следва да се присъждат.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28/06.02.2013г., постановено по адм. дело № 361/2012 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Решението е окончателно.