Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по касационна жалба на [ЮЛ] ([ЮЛ]) - [населено място] чрез процесуалния си представител адв. И. К., срещу Решение № 51/01.03.2013г., постановено по адм. дело № 387/2012 г. по описа на Административен съд – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 26/05.09.2012 на Началника на М. [ място], потвърдено с Решение № 578/02.11.2012г. на ЗА Директора на Агенция "Митници", с което жалбоподателят, в качеството му на гарантираща асоциация, е задължен да заплати установени публични държавни вземания, представляващи мито в размер на 23 852.13 лв. и ДДС в размер на 17 194.89 лева, ведно със законната лихва за просрочие върху двете суми, считано от 13.04.2009г. до датата на погасяване на задълженията.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени твърдения, че при нередовно приключване на транзитна операция или при приключване чрез злоупотреба или измама, чл. 8, ал. 7 от Конвенция ТИР задължава митническите органи да потърсят дължимите публични държавни вземания първо от пряко дължащите ги лица в рамките на възможното, а отговорността на Асоциацията не е обикновена солидарна и задължително предполага поредност при събиране на вземанията, която в случая не е спазена. Жалбоподателят счита, че неправилно е начислена лихва, считано от задействането на карнета, а не от изтичане на трите месеца за доброволно плащане. Иска се отмяна на решението и на оспорения митнически акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - началникът на М. П, чрез юрк. В., оспорва жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба...