Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Д. Т., против решение № 600/20.09.2017 г. по адм. дело № 744/2017 г. на Административен съд-Хасково, с което е отменено, като незаконосъобразно, решение № 10272/23.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Релевирани са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

Ответната страна - А. А., от Афганистан, редовно призована, не се явява и не изразява становище по касационната жалба.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Мотивира се, че по отношение на жалбоподателката пред първоинстнационния съд, съпруга й и децата им не са налице основателни опасения за сигурността и живота им, нито има данни да са били обект на посегателства в родината си Афганистан.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на А. А., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 10272/23.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което й е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка, от която е установил, че жалбоподателката е влязла в страната заедно със съпруга си и част от децата им, за които също е поискана международна закрила. По искането на всеки един от двамата съпрузи е образувано отделно производство пред държавната агенция. При тези данни по делото, съдът е приел, че образуването на отделни производства е съществено нарушение на административните правила по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, тъй като само по себе си води до нарушаване на правото им на защита. Направеният извод е обоснован с разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 ЗУБ, както и на чл. 23, § 1 от Директива 2011/95/ЕС. Съдът се е позовал на решение № 5179/28.04.2016 г. по адм. дело № 2366/2015 г. на Върховния административен съд. Без изобщо да изследва останалите обстоятелства относно наличието или липсата на условията по чл. 8 и чл. 9 от закона, само приемайки наличие на отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК, е отменил обжалвания административен акт и върнал преписката за ново произнасяне съобразно дадените задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е неправилно.

Видно от данните по преписката, кандидатът за международна закрила е подал самостоятелна молба, по която административният орган е образувал производство. Изложил е бежанска история, изложените в която опасения са свързани с личния й статус. М. е разгледана и оценена, съобразно посочените в нея обстоятелства. По този начин изцяло е изпълнено изискването на чл. 73 ЗУБ, задължаващ агенцията да разгледа молбата за предоставяне на международна закрила индивидуално, обективно и безпристрастно. Цитираният текст на чл. 73 ЗУБ транспонира на национално ниво чл. 8, § 2, б. "а" от Директива 2005/85/ЕО. Тълкуването на нормата доказва, че всяка молба е предмет на отделно производство. Никъде в националното или европейското законодателство не е въведено задължение за компетентния орган да образува съвместни производства при съпрузите. Разпоредбите, на които се позовава административният съд в решението си са тълкувани неправилно и извън общия смисъл на съответната правна норма. Както е посочено в решение № 613/17.01.2017 г. по адм. дело № 2379/2016 г. на ВАС, трето отделение, те касаят случаите, при които само по отношение на един от членовете на семейството съществуват опасения от преследване или реална опасност от тежки посегателства срещу живота или личността и тогава другите членове на семейството, за които не съществува такъв риск, могат да получат закрила на основание на придобития от това лице статут.

Произнасянето в отделни производства при съпрузите, не представлява нарушение на административно-производствените правила при постановяване на отказ. В този смисъл е и преобладаващата практика на ВАС, трето отделение, отразена освен в цитираните в касационната жалба на председателя на ДАБ осем решения по дела в периода 2014-2016 г., но и в практиката през тези и последващите години. В този смисъл могат да бъдат посочени още: решение № 5779/16.05.2016 г. по адм. дело № 6792/2016 г.; решение № 14271/22.12.2016 г. по адм. дело № 9026/2015 г.; решение № 3825/26.03.2018 г. по адм. дело № 12767/2016 г.; решение № 171/09.01.2017 г. по адм. дело № 11182/2015 г.; решение № 2559/27.02.2018 г. по адм. дело № 3362/2017 г., решение № 6710/06.06.2017 г. по адм. дело № 8099/2015 г.; решение № 5606/30.04.2018 г. по адм. дело № 11850/2017 г. В последното е направен изключително прецизен анализ на разпоредбите на чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 ЗУБ, на които се позовава съдът и в настоящото обжалвано решение, при което е обоснован извод, че те сочат на основание за предоставяне на закрила при наличен статут на член на семейството, но изискват и преценка на личния статут на всеки заявител и липсата на обстоятелства по чл. 12 от закона. Искането за предоставяне на закрила следва да се осъществява лично и по волята на индивида, а преценката на административния орган се дължи по заявеното лично основание по закона. Неправилно административният съд се позовава на чл. 34 ЗУБ, който касае случаи на събиране на семейство на лице с предоставена международна закрила извън пределите на страната.

С оглед изложеното, изводът на административния съд за допуснато съществено нарушение на административните правила при постановяване на отказа, изразяващо се в пропуск да се обединят и разгледат съвместно заявленията за международна закрила, подадени от двамата съпрузи противоречи на закона. При постановяване на обжалваното решение, съдът освен неправилно прилагане на материалния закон, е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Такова е неизпълнението на задължението му да разгледа законосъобразността на административния акт и с олед останалите отменителни основания по чл. 146 АПК. Това предполага изследване на основния въпрос - дали са налице законовите изисквания за предоставяне на кандидата на статут по чл. 8 или чл. 9 ЗУБ и от там дали оспореното решение на председателя на ДАБ е материално законосъобразно и изпълнява целите на закона.

По така изложените съображения, първоинстанционното решение следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 600/20.09.2017 г. постановено по адм. дело № 744/2017 г. на Административен съд-Хасково и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е окончателно.