Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ш. А. от [населено място], чрез адв. Х. като процесуален представител, против решение № 31 от 08.01.2018 г., постановено по адм. дело № 3098/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и поради необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - кметът на община А., чрез пълномощника си юрк. М., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд жалбоподателката е оспорила заповед № А-1562/05.10.2017 г. на кмета на община А., с която на основание чл. 225, ал. 2 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е разпоредено премахването на изградените в чужд поземлен имот с идентификатор [номер] по КК на [населено място], м. "Л.", с начин на трайно ползване: изоставени земи, незаконни строежи: 1. едноетажна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително 4 м, ширина приблизително 4 м и височина приблизително 2, 80 м; 2. едноетажна тухлена жилищна сграда с дължина приблизително 5 м, ширина приблизително 4 м и височина приблизително 2, 80 м и 3. едноетажна стопанска сграда с с дължина приблизително 10 м, ширина приблизително 3 м и височина приблизително 2, 20 м, изпълнени без строителни книжа. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна.

За да постанови този резултат, е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената...