Производството е по реда на чл. 208-228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулта Д. С., против решение № 5129 от 3.08.2017 г. по адм. д. № 2091/2017 г. от Административен съд София-град. С него е отменено решение № 13824 от 20.12.2016 г. на касатора в настоящото производство, като преписката му е върната за продължаване на производството за предоставяне на международна закрила по молба с вх. № 3795 от 16.09.2016 г. на М. М., гражданин на Афганистан.
В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират и трите касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея касаторът моли съда, да отмени обжалваното решение. В съдебно заседание представя справка за езиците в Афганистан с дата 18.08.2017 г. – лист 5-7 от делото
Ответникът по касация М. М., чрез адвокат Т. оспорва жалбата. Намира я за неоснователна и моли съда, да остави в сила обжалваното решение.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Прокурорът счита съдебното решение за неправилно, постановено без изясняване на фактите по делото, а отменената заповед на заместник-изпълнителния директор на ДАБ за законосъобразна. Предлага решението да се отмени, а жалбата против заповедта – да се отхвърли.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е против неблагоприятен за нея съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
От данните по делото се установява, че М. М., гражданин на Афганистан с етническа принадлежност пащун, е сезирал съда с жалба против решение № 13 824 от 20.12.2016 г. на заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 77, ал. 3, предложение второ във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила. В жалбата се е твърдяло, че решението на административния орган е неправилно, защото на М. М. не е била предоставена правна помощ, каквато му е била дължима по закон. Поради това, че е бил настанен в помещение от затворен тип, той не е могъл да ангажира доказателства в подкрепа на изложеното в бежанската си история и наведените от него факти и обстоятелства. Не му е било указано, че може да му бъде предоставена безплатна правна помощ и процесуално представителство. Поради тези съществени нарушения на правото му на защита е молил съда, да отмени обжалваното решение.
Съдът е приел жалбата за допустима, а по същество за основателна, поради което е отменил обжалваната заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че молбата за международна закрила на М. М. е била подадена на 16.09.2016 г., като към нея е била приложена декларация на основание чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ, били са му разяснени указанията за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила на разбираемия от него език пащу. На 2.12.2016 г. М. М. е подал молба до председателя на ДАБ, с която се е отказал от производството по молбата за предоставяне на международна закрила и моли, да му се помогне в най-скоро време да се завърне в държавата си произход-Афганистан. Въз основа на молбата заместник-председателят на ДАБ е издал обжалваното решение, с което е прекратил производството по предоставянето на международна закрила.
От данните по административната преписка и от изявленията на М. М. в съдебно заседание, съдът е приел, че молбата за отказ от производството била преведена на неразбираем за него език-дари, защото М. М. бил посочил, че владее езика пащу. Съмнение, че последният е разбрал за последиците от така подадена молба за прекратяване, съдът е приел, че се съдържа в обстоятелството, че молбата е попълнена на български език, преведена е на езика дари и липсвали доказателства, че са му разяснени последици от подаването й. Отделно от това съдът е приел, че в поканата за провеждане на интервю, не му е била определена дата за това, което потвърждавало съмнението, че волята на М. М. е била да се откаже от производството. Молбата му за отказ е била приета формално от страна на административния орган, но е останало съмнение, за действителната воля на М. М., да се откаже от молбата си за предоставяне на международна закрила. Поради това съдът е отменил обжалваното решение при условията на чл. 173, ал. 2 АПК.
При извършения контрол върху съдебното решение при спазване на разпоредбата на чл. 218 АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно, постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, които са довели и до нарушаване на материалния закон.
На първо място следва да се посочи, че административният съд не е съобразил обстоятелството, че в молбата за отказ за прекратяване на производство М. М. не е посочил, че не е разбрал съдържанието й. Не е направил възражение относно превода от езика дари и че не го разбира. Освен това той не е оттеглил молбата си за отказ.
Отделно от това, в касационната жалба никъде не се споменава обстоятелството, че не е разбрал съдържанието на молбата за отказ, а в жалбата се твърдят съвсем различни обстоятелства, които са свързани с липсата на правна помощ. Едва в проведеното съдебно заседание М. М. е заявил, че не е разбирал езика дари.
Това му твърдение се опровергава от дадената справка за езиците в Афганистан, от която се установява, че 49% от населението говори езика дари, който е и официален език, използван от администрацията на страната. Обучението в училищата също се извършва на този език, а М. М. е посочил, че има основно образование, от което следва, че е бил обучаван и е разбирал езика дари. На последно място на проведеното съдебно заседание в касационната инстанция, преводачът също превежда на езика дари, който касаторът заяви че разбира.
В касационната жалба се твърди, че след като М. М. е бил настанен в помещение от затворен тип не е могъл да се снабди с доказателства относно представената от него бежанска история, нито за посочените от него факти. Несъмнено това твърдение е невярно, защото с него не е провеждано интервю.
Като не е анализирал тези факти и обстоятелства, административният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на процесуалните правила, които са довели и до нарушаване на материалния закон.
Административният съд е направил неправилен извод за опорочаването на акта в резултат на допуснато от органа съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В действителност административният орган след надлежно сезиране от лицето е предприел и е извършил предвидените в закона процесуално правни действия. Неговият извод относно наличието на основание за прекратяване на производството е съобразен със закона.
Съобразно чл. 77, ал. 3 ЗУБ по предложение на интервюиращия орган, когато са налице условията, предвидени в този закон, или по молба на чужденеца председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на международна закрила. Съгласно чл. 15, ал. 1, т. 6 ЗУБ производството за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се прекратява, когато чужденецът оттегли своята молба. Оттеглянето на заявлението представлява едностранно волеизявление на чужденеца, търсещ закрила, с което същият десезира административния орган от по - нататъшно провеждане на административно производство и издаване на административен акт.
Граматическото тълкуване на разпоредбата на чл. 15 от ЗУБ предвид употребената глаголна форма "прекратява" налага изводът, че се касае за хипотези, водещи, като правна последица, до прекратяване на производството. При реализирането на някоя от посочените хипотези административният орган действа при условията на обвързана компетентност, без да има право на свободна преценка дали да прекрати производството. Това означава, че за да се осъществи проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт, издаден с правно основание чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, следва да се установи налице ли е оттегляне на заявлението. При оттегляне на искането за даване на статут, председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е длъжен да прекрати производството.
Административният съд неправилно приема доводите на чужденеца, че не е бил наясно относно последиците от молбата за прекратяване на производството. Видно от доказателствата по делото и административната преписка, кандидатът за статут е бил наясно с предприетото от него процесуално действие, като молбата е написана в присъствието на преводач, без отбелязване, че неразбира превода. Молбата за отказ е била подадена на 2.12.2016 г., а решението на административния орган е постановено на 20.12.2016 г. М. М. е имал възможност да оттегли молбата си за отказ през това време, но не е я е оттеглил. В този смисъл е и практиката на съда намерила израз в решения № 4629 от 11.04.2018 г. по адм. д. № 7215/2017 г., решение № 5110 от 19.04.2018 г. по адм. д. № 6013/2017 г., решение № 5401 от 17.04.2013 г. по адм. д. № 13860/2012 г., решение № 11956 от 1010.2017 г. по адм. д. № 4809/2017 г. и редица други.
По така изложените съображения съдебното решение е неправилно, защото е постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. То ще следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което жалбата на М. М. се отхвърли по изложените вече съображения.
Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 5129 от 3.08.2017 г. по адм. д. № 2091/2017 г. от Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М., гражданин на Афганистан против решение № 13824 от 20.12.2016 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е прекратено производството по предоставянето на международна закрила. РЕШЕНИЕТО е окончателно.