Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК), във връзка с чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], подадена чрез адв. Ч. срещу решение № 3761 от 06.06.2017 г., постановено по адм. дело № 5564/2016 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № Р-2204-1403991-091-01 от 14.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. С., в частта му потвърдена с решение № 620 от 15.04.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – гр. С. при ЦУ на НАП.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е изложил самостоятелни мотиви защо счита РА за законосъобразен, а е преповторил мотивите на приходните органи. По отношение на установените задължения по ЗДДС, касаторът счита, че ревизиращия екип неправилно не е признал издадените от ревизираното лице кредитни известия през 2009 г. и 2010 г. към [фирма], [фирма] и [фирма], като издадени без основание. Счита, че връщането или не, на продадената стока не е нито условие, нито предпоставка за разваляне на прехвърлителната сделка. Продадените стоки по развалените сделки няма как да бъдат заприходени обратно като актив на дружеството, защото не са били налични към датите на издаване на кредитните известия, за да бъдат върнати. Същите са били изразходвани от купувачите им и в полза на ревизираното лице е възникнало вземане за паричната им равностойност, което е надлежно осчетоводено. По отношение на определените задължения за корпоративен данък счита, че е налице единствено основанието по чл. 122, ал....