Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 520 / 27.03.2017 г. по адм. дело № 903 / 2015 г. на Административен съд – Варна. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна изразява становище за неоснователност на същата. Чрез юрисконсулт П. Д. И. – С. представя подробни писмени възражения и претендира разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 520 / 27.03.2017 г. по адм. дело № 903 / 2015 г. Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу писмена покана изх. № 29 – 05 – 1569 / 27.02.2015 г. на директора на РЗОК – Варна. Присъдил е разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд е приел, че обжалваната покана е издадена от директора на РЗОК - гр. В., който е компетентен административен орган, съгласно разпоредбата на чл. 76а ал. 3 от ЗЗО и в изискуемата писмена форма включително с достатъчни, ясни и непротиворечиви мотиви. Установил е неправомерно разходвани от лечебното заведение средства от бюджета на НЗОК чрез издаване на медицински направления извън определените с протокол регулативни стандарти стойности, както и извън разрешеното надвишение и задължението за компенсиране, залегнало в индивидуалния договор и в Правилата по чл. 3 ал. 2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2014г. за определяне на броя и стойностите на назначаваните от изпълнителя СМД и МДД. Решението е правилно.
По делото е установено, че [фирма], [населено място] е сключило с НЗОК индивидуален договор № 030491/19.02.2014г. въз основа на Националния рамков договор за 2014г. за медицинските дейности. Съгласно чл. 24 ал. 4 т. 1 от НРД за 2014г. за медицинските дейности неразделна част към индивидуалния договор с изпълнителите на медицинска помощ са протоколите за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД.
С писмена покана изх. № 29 – 05 – 1569 / 27.02.2015 г. директорът на РЗОК – Варна е разпоредил възстановяване от [фирма], [населено място] на сумата от 406, 97 лева, представляваща неоснователно получена сума за превишение на стойности на направления за медико-диагностична дейност (бл. МЗ – НЗОК № 4) за третото тримесечие на 2014 г.
Извършена е финансова проверка на ИМП във връзка с изпълнението на индивидуален договор № 030491/19.02.2014г. с Националната здравно-осигурителна каса /НОЗК/ относно възложените брой на специализираните медицински дейности /СМД/ и стойност на медико-диагностични дейности /МДД/ за ІІІ тримесечие на 2014г.
С протокол за неоснователно получени суми № 2-6/16.02.2015г. е констатирано, че след приключване на ІІІ тримесечие на 2014г. при съпоставяне на определените брой СМД и стойност на назначените МДД с реално изпълнените, отчетени и заплатени средства от РЗОК – Варна на изпълнителите на специализирана медицинска помощ и медико-диагностична дейност [фирма], [населено място] е превишило определената стойност на назначените МДД извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, съгласно чл. 39 от индивидуалния договор в частта на „Направление за медико-диагностична дейност” /бл.МЗ-НЗОК №4/ на обща стойност 406.97 лева.
Съгласно чл. 41 ал. 1 от индивидуален договор №030491/19.02.2014г. жалбоподателят е поел задължението да възстанови заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, поради което и на основание чл. 76а ал. 1 от ЗЗО е поканен в 14-дневен срок от получаване на писмената покана да заплати доброволно неправомерно заплатената от РЗОК-Варна сума в размер на 406.97 лева.
Назначената и приета по делото съдебно медицинска експертиза е установила процесното превишение и е потвърдила като налични относимите и изложени по-горе факти по спора. Изследвала е отпуснатите и реализирани направления.
Неоснователни са доводите на касатора, че поканата е издадена в нарушение на материалния закон и в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на НРД за МД за 2014г. Превишението на регулативните стандарти през ІІІ тримесечие на 2014г. не е компенсирано с последваща икономия.
Правилно административният съд е приел, че съгласно чл. 41 ал. 1 от индивидуалния договор №030491/19.02.2014г. жалбоподателят е поел задължението да възстанови заплатените средства за СМД и МДД, назначени от него извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране и на основание чл. 76а ал. 1 от ЗЗО, с което е бил длъжен да възстанови неоснователно заплатените от НЗОК суми, за които е съставен протокол за неоснователно получени суми. Съгласно чл. 38 ал. 1 от индивидуалния договор, изпълнителят може да назначава извършване на СМД и МДД по брой и стойност, определени в ал. 2 и ал. 3 от същия. В ал. 2 на чл. 38 от договора е записано, че възложителят определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно правилата по чл. 3 ал. 2 на Закон за бюджета на НЗОК за 2014г. За всяко тримесечие изпълнителят и възложителят са подписвали към договора протоколи за определяне на броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД, съгласно чл. 24 ал. 4 т. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2014г. Съгласно изискванията на правилата по чл. 3 ал. 2 от Закон за бюджета на НЗОК за 2014г. и чл. 38 ал. 3 и чл. 40 от индивидуалния договор са били изготвени протоколи № 1/01.07.2014г. и № 2/25.08.2014г. за определяне на регулативните стандарти за възлагане на СМД и МДД за трето тримесечие на 2014г., които са неразделна част от индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК. Съгласно чл. 39 ал. 4 и ал. 5 от индивидуалния договор, изпълнителят има право да надвиши определения му регулативен стандарт с 10% и с още допълнително 15% над това превишение, но със задължението да компенсира това 15% превишение през следващото тримесечие, като не се допуска превишение през четвъртото тримесечие.
Обхватът и обемът на здравните дейности е ясно определен, но не е неограничен (решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Р. Б).
Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, не се присъждат разноски за производството пред касационната инстанция. Въпреки неоснователността на касационната жалба, на ответната страна не следва да бъде присъждано второ юрисконсултско възнаграждение. С. То решение № 3 / 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на ОСС на ВАС, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В диспозитива на тълкувателното решение, възпроизведен дословно, не е посочено изрично, че юрисконсултско възнаграждение се дължи поотделно за всяка съдебна инстанция. Такъв извод не може да бъде изведен и от съдържанието на мотивите на това решение, тъй като присъждането на второ юрисконсултско възнаграждение /или такова за всяка инстанция поотделено, когато делото е връщано за ново разглеждане/ изобщо не е коментирано в мотивите. Няма основание за приложение по аналогия на разпоредбите относно възлагането на разноски за действително изплатени адвокатски възнаграждения за всяка инстанция, тъй като адвокатското възнаграждение е реално направена /платена от страната/ разноска. След като вече е присъдено възнаграждение с първоинстанционното решение в дължимия размер, няма основание за присъждане на второ юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 520 / 27.03.2017 г. по адм. дело № 903 / 2015 г. на Административен съд – Варна.
ОТХВЪРЛЯ исканията на страните за разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.