Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на първи март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. К. ЧЛЕНОВЕ:СЕВДАЛИНА ЧЕРВ. К. при секретар В. В. и с участието на прокурора Д. П. докладваното от съдиятаС. К. по адм. дело № 10024/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К., Н. К., К. С. и Л. С. против Решение № 7032/26.11.2018 г., постановено по административно дело № 12408/2017 г. по описа на Административен съд София - град. В хода на съдебното производство И. К. е починала и в качеството на касационни жалбоподатели по делото участват нейните наследници Т. К. и П. К..

В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, оспорвайки възприетите от съда правни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Молят за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на „ЧЕЗ Р. Б. АД и се потвърди Заповед № И-04/07.06.2017 г., с която е оттеглено разрешението за строеж.

На проведеното по делото открито съдебно заседание касационният жалбоподател Т. К. се представлява от адвокат И. М., който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Останалите касационни жалбоподатели П. К., Н. К., К. С. и Л. С., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора.

Ответните страни – Главния инженер на Район „Витоша“ при Столична община и „ЧЕЗ Р. Б. АД, не се явяват и не се представляват.

Ответникът „К. 98“ ЕООД, се представлява от адвокат М. З., който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична неоснователност на касационната жалба, като счита, че оспорената пред административния съд заповед не е нищожна, но е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК и от надлежни страни.

За да разреши възникналия правен спор, настоящият съд съобрази следното :

Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е Заповед № И-04/07.06.2017 г., издадена от Главния инженер на район „Витоша“ – Столична община, с която, на основание чл. 91, ал. 1 АПК, е оттеглено Разрешение за строеж на благоустройствен обект № ЕЛ-37 от 18.05.2017 г., ведно с одобрения инвестиционен проект издадено на „ЧЕЗ Р. Б. АД, „К. 98“ ЕООД, И. К., Л. С., Н. К. и К. С..

Първостепенният съд е прогласил за нищожна процесната заповед, приемайки, че административният орган не разполага с правомощието да оттегли разрешението за строеж по реда на чл. 91 АПК, тъй като разпоредбата на чл. 156 ЗУТ изключва общите правила на АПК за преразглеждане и възобновяване на административно производство по издаване на разрешение за строеж.

Възприетия от АССГ извод за нищожност на оспорената заповед е неправилен. След отмяната на разпоредбата на чл. 214а ЗУТ /ДВ бр. 101/2015 г./, която регламентираше право на отзив само по отношение на индивидуалните административни актове за одобряване на подробен устройствен план или за одобряване на комплексни проекти за инвестиционна инициатива, не е налице друга правна норма, която да изключва приложението на този институт по отношение на издадените разрешения за строеж. Съгласно чл. 219, ал. 3 ЗУТ за неуредените в Глава деветнадесета от ЗУТ въпроси е приложим АПК, и тъй като тази глава е озаглавена „Оспорване на инидивидуалните административни актове по устройство на територията“, сред които попадат и разрешенията за строеж, разпоредбата на чл.91 АПК се явява приложима, следователно органът, издал оспорената заповед е разполагал с правомощието да я издаде.

Независимо от горните доводи, заповедта, с което е било оттеглено разрешението за строеж е незаконосъобразна, като изводите на съда в тази насока за правилни и обосновани. В хода на процесното административно и съдебно производство, не може да се осъществява косвен съдебен контрол върху валидността на споразумението от 30.08.2016 г. към договора за присъединяване на обекти на потребители към електроразпределителната мрежа. От събраните по делото доказателства е установено, че са налице валидни решения на общото събрание на собствениците на етажната собственост, като на проведеното общо събрание на етажните собственици на 24.03.2014 г. е взето решение с единодушие на всички собственици да се предприемат необходимите действия за присъединяване към ЧЕЗ, включително проект за външно ел. захранване с разрешение за СМР. На проведеното общо събрание на собствениците на етажната собственост на 10.05.2016 г., е взето решение за присъединяване на сградите към електрозапределителната мрежа чрез захранване от съседен трансформаторен пост и сключване на съответните договори с упълномощаване на управителя на етажната собственост да подписва договори и споразумения. Общите събрания са свиквани и провеждани по предвидения в закона ред, не са наведени твърдения, респективно не са представени доказателства за това, взетите решение на тези събрания да са били отменени по съответния ред, регламентиран в Закона за управление на етажната собственост.

Предвид изложеното, се налага изводът, че оспорената заповед е незаконосъобразна, но порокът от който страда не води до нейната невалидност. Като фактическите основания на заповедта е посочено, че са изказани твърдения, че предвиденото проектно изграждане не е съгласувано по никакъв начин с жалбоподателите, като същото отменя предходно съгласувано от тях във връзка, с което същите са учредили право на строеж на „ЧЕЗ разпределение България“ АД. Административния орган е приел за верни тези твърдения, без да събере доказателства в тази насока. В хода на съдебното производство са събрани доказателства, опровергаващи възприетите от органа факти, а именно установено е, че управителят на етажната собственост е упълномощен да подписва договори и актове във връзка с присъединяването на сградите към електроразпределителната мрежа. В тази връзка възражението в касационната жалба, че не е налице етажна собственост, е неоснователно. От една страна дали е налице етажна собственост е относимо, към законосъобразността на взетите решения от общото събрание на етажната собственост, което, както бе посочено по-горе, следва да се установи с влязъл в сила съдебен акт. От друга страна по аргумент на чл. 182, ал. 2 ЗУТ момента, в който правото на строеж се трансформира в право на собственост върху сграда или самостоятелни части от нея е, когато сградата се изгради на степен „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 ДР ЗУТ, а именно това е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със различна степен на изпълнени довършителни работи. Видно от постановление за възлагане на частен съдебен изпълнител от 21.06.2011 г., което е влязло в сила на 29.06.2011 г. е, че на „К. 98“ ЕООД са възложени апартаменти, офиси и ателиета от сграда, изградена на етап груб строеж. Етажната собственост възниква в момента, в който етажи или части от етажи, в една построена в груб строеж сграда, станат притежание на различни правни субекти, поради което неоснователно се твърди, че липсва такава в случая.

Следователно изводите на съда, че оспорената заповед е постановена в нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила са правилни, поради което същата е следвало да бъде отменена, а не да бъде прогласявана за нищожна.

Воден от горните мотиви, съдебното решение, в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № И-04/07.06.2017 г. на Главния инженер на район „Витоша“ – Столична община, следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени същата заповед.

При този изход на делото, което приключва с отмяна на оспорената от „ЧЕЗ Р. Б. АД заповед, решението, в частта на присъдените разноски следва да остане в сила, а разноски в полза на касационните жалбоподатели, които претендират тази заповед да бъде потвърдена, не следва да се присъждат. Съответно се дължат разноските, сторени от „К. 98“ ЕООД в хода на първото проведено касационно производство, които са в размер на 1000 лева, както и тези, извършени в производството по отмяна на Решение № 13398/09.10.2019 г. по административно дело № 1440/2019. на Върховния административен съд, които са в размер на 650 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7032/26.11.2018 г., постановено по административно дело № 12408/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в частта, с която е прогласена за нищожна Заповед № И-04/07.06.2017 г., издадена от Главния инженер на район „Витоша“ – Столична община, вместо което постановява :

ОТМЕНЯ Заповед № И-04/07.06.2017 г., издадена от Главния инженер на район „Витоша“ – Столична община.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 7032/26.11.2018 г., постановено по административно дело № 12408/2017 г. по описа на Административен съд София – град, в останалата част.

ОСЪЖДА Н. К., К. С., Л. С., Т. К. и П. К., да заплатят солидарно в полза на „К. 98“ ЕООД, ЕИК :[ЕИК], съдебно-деловодни разноски в размер на 1650 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Георги Колев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. Ч. п/ Стефка Кемалова