Образувано е по касационна жалба на адвокат К. – САК, в качеството й на пълномощник на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу решение № 6006 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8667/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 48-ми състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне при даване на задължителни указания на същия. Претендират се и разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът – Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. С., чрез адвокат М. - САК, моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд – София-град е отхвърлил жалбата на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място] решение № 12-РД-1738-00 от 12.07.2017 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. С. за отказ за регистрация и издаване на регистрационен документ по заявление на дружеството № 4803 от 4.04.2017 г.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК се констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено от компетентнен състав, действал в пределите на правораздавателната му власт след надлежно сезиране с допустима жалба.
Правилен е извода на съда, че [фирма] не е представило документ, изискващ се от нормата на чл. 78, ал. 3, т. 7 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ) (ЗУО) - номерът на постановено решение по ОВОС или решение, с което е преценено да не се извършва ОВОС по реда на ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) и/или решение по оценка за съвместимост по реда на чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ). В тази връзка на дружеството са дадени изрични указания с писмо изх. № 3543 от 30.05.2017 г. Представеното от жалбоподателя с писмо вх. № 8556 от 28.06.2017 г., копие от писмо изх. № 26-00-8664 от 2.12.2014 г. на РИОСВ - София, не съдържа исканите данни.
От писмо изх. № 115531700738917 г. от 3.05.2017 г. на ТД на НАП гр. В. Т, офис Ловеч, в хода на административното производство е установено, че [фирма] има данъчни задължения. Съгласно разпоредбата на 78, ал. 7 ЗУО, нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г., в тридневен срок от постъпване на заявлението компетентният орган по ал. 5 изисква по служебен път издаването на удостоверение по чл. 87, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) за липса на задължения. В разпоредбата на 78, ал. 8 ЗУО, предишна ал. 7 - ДВ, бр. 105 от 2016 г., изрично е казано, че при нередовности в представените документи по ал. 3 или 4 компетентният орган по ал. 5 уведомява писмено заявителя в срок до 14 дни от постъпване на заявлението за нередовностите и/или изисква допълнителна информация. Удостоверението по чл. 87, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) не е сред документите по чл. 78, ал. 3 или 4 ЗУО, тъй като с измененията на този закон, обн. ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г., разпоредбата на т. 2 от алинея 4 на чл. 78 ЗУО, е отменена. Следователно неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че след като е получил справката от НАП, административният орган е следвало да уведоми за това лицето, като му укаже и да му предостави възможност в определен срок да представи документ за липса на данъчни задължения, както и че като не го е сторил, Директорът на РИОСВ е допуснал нарушение. В процесното административно производство, административният орган е могъл да констатира само наличието или липсата на задължения.
Съдът е приел, че е налице документ по чл. 78, ал. 4, т. 5 ЗОУ, доказващ условията по чл. 38, ал. 1 ЗОУ. Но същият не е изложил мотиви относно съображенията на административния орган, който в оспореното решение изрично е посочил, че с писмо вх. № 8556 от 28.06.2017 г., управителят на [фирма] е представил копие от документ за местоположението на площадката, незаверен от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 78, ал. 4, т. 5 ЗОУ.Стелно административният орган не е приел, че съдържанието на представените документи представлява проблем, а тяхната форма. В текстовете на чл. 78, ал. 4, т. 5, букви „а“ и „б“ ЗУО е предвидена форма на документите, които следва да бъдат представени, а именно те да бъдат в оригинал или в заверено от компетентен орган копие. Върху представените от заявителя копия, видно от съдържанието им, няма заверка. В писмо изх. № 3543 от 30.05.2017 г. на Дружеството е дадено конкретно указание да представи „Документ (заверен от компетентен орган) за местоположението на площадката, доказващ, че същата отговаря на изискванията на чл. 38, ал. 1 от същия закон“. Има се предвид ЗУО, цитиран в предходния абзац. При това положение не може да бъде прието, че административния орган не е изпълнил задължението си за даване на указания, нито че представените от управителя на [фирма] копия, удовлетворяват изискванията на чл. 78, ал. 4, т. 5 ЗОУ, както неправилно е приел съда.
Жалбоподателят по първоначалното дело не е доказал, а и не е твърдял, че е правоприемник на [фирма]. Доказателства в тази насока не се сочат и с настоящата касационна жалба. Съгласно чл. 79, ал. 4 ЗОУ, (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), правата по издадените регистрационни документи или по откритата процедура по издаването им не може да се прехвърлят и/или преотстъпват. В случаите на правоприемство, правата по регистрационния документ преминават върху правоприемника след писмено уведомяване на компетентния орган, който отразява служебно промяната, чрез издаване на решение за изменение на регистрационния документ в срок 14 дни от датата на уведомяване за промяната. Цитираната норма правилно е приложена от първоинстанционния съд. Тя се съдържа в специалния закон. Същата е ясна и непротиворечива. Разпоредбата на чл. 79, ал. 4 ЗОУ не може да бъде отменена с представените от касатора „насоки“, публикувани на интернет страницата на МОСВ.
Що се касае до констатациите, извършени на площадката на обекта с протокол № УООВП-СА-30 от 28.04.2017 г. и коментираните от съда нарушения при осъществяването й, с оглед недоказаното участие на представител на дружеството, то този въпрос има значение за съставения АУАН, който не е предмет на това регистрационно производство.
Неоснователни са оплакванията на касатора, че съда не е съобразил нормата на чл. 36 ЗУО. Наличието й не отменя режима на глава V, Раздел II „Регистрация за дейности с отпадъци“. Освен това от данните по административната преписка се установява, че нередовносттите на заявлението не са били отстранени до края на производството, което като краен резултат е довело до постановения отказ за регистрация и за издаване на регистрационен документ. Представените от касатора доказателства не установяват нещо различно.
Следователно при провеждането на административното производство липсват съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на административния акт, поради което оплакванията за неправилност на решението по тези съображения, са неоснователни.
При регистрационния режим компетентният административен орган няма право да издаде искания документ, в случай, че към заявлението не е представен пълен набор от изискуемите документи, както и когато заявителят не отговаря на други законови изисквания. При тази хипотеза се отказва издаването на разрешение и издаване на регистрационен документ, както правилно е процедирал Директора на РИОСВ, издавайки процесния административен акт. С оглед на тези мотиви се приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и по аргумент на противното от текста на чл. 143, ал. 1 АПК разноски в полза на касационния жалбоподател не са дължими, а ответникът не е поискал присъждане на такива.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6006 от 25.10.2017 г., постановено по адм. д. № 8667/2017 г. по описа на Административен съд – София-град, Второ отделение, 48-ми състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.