Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационната жалба на инспектор в Комисията за защита на потребителите (КЗП/Комисията), Регионална дирекция - Русе срещу решение № 6496 от 27.10.2016 г. постановено по адм. дело № 6195 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което по жалба на [фирма] са отменени негови задължителни предписания, обективирани в констативен протокол № К-0214953 от 28.04.2016 г.

Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на съдебния акт поради противоречие с приложимия материален закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Счита за неправилен извода на АССГ, че не са възникнали предпоставките за издаване на задължителните предписания, като и че последните са издадени при липса на компетентност. Сочи, че за А. Д. е възникнало правото по чл. 114, ал. 3 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) (ЗЗП) да иска възстановяване на заплатената сума. Потребителят изрично е заявил в жалбата си до КЗП, че предявява рекламация за четвърти път, като предишните три са удовлетворени чрез извършване на ремонт. С това оплакване на потребителя търговецът е запознат при проверката в обекта със съставения констативен протокол и е дадено задължително предписание за удовлетворяване на рекламацията по реда на възстановяване на заплатената сума. Излага, че към датата на издаване на задължителните предписания, заеманата от нея длъжност е инспектор в Регионална дирекция - Русе към КЗП, а със заповед № 348 ЛС/22.04.2015 г. на председателя на Комисията е възложено изпълнението по чл. 233 от ЗЗП. Прави искане решението да бъде отменено и потвърдени дадените задължителни предписания.

Ответникът – [фирма], редовно призован, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С оспореното решение Административен съд София–град е отменил задължителни предписания на инспектор в КЗП, Регионална дирекция - Русе, обективирани в констативен протокол № К-0214953 от 28.04.2016 г., с които на основание чл. 193 от ЗЗП, е разпоредено в срок до 19.05.2016 г. [фирма] да възстанови заплатената сума, съгласно изискванията на чл. 114, ал. 3 от с. з.

За да постанови оспорения съдебен акт съдът е приел от фактическа страна, че производството пред административния орган е започнало във връзка с подадена жалба от потребителя А. Д. И. срещу [фирма]. В жалбата потребителят е изложил, че на 19.08.2014 г. е закупил от магазин на [фирма], [населено място], [улица]мобилен телефон [наименование]. На 28.05.2015 г. потребителят прави първата рекламация, с посочена причина, че апаратът не зарежда и много бързо пада батерията. Предприетите действия от сервизните техници са сменена основа на платка и камера, тест. Втората рекламация от дата 04.06.2015 г. е била удовлетворена и по нея също е сменена основна платка на телефона. Трета рекламация е направена от И. на 25.03.2016 г., като сервизните техници извършили обновяване на софтуера на мобилния апарат, а при извършен тест установили, че батерията е дефектирала и са дали препоръка за смяната ѝ с нова. Посочили са, че гаранционният срок на аксесоарите е 6 месеца и поради това, че той е изтекъл, следвало да бъде подменена от потребителя. При последната рекламация от 25.04.2016 г. не са открити дефекти и отклонения на параметрите на телефона след извършен функционален тест. Неоригиналната батерия не е сменена, въпреки препоръката, като с нея не можело да се гарантира нормална работа на устройството. Съдът е приел, че протокол за ремонт № 501777968 от 30.04.2016 г., подписан от И., представлява съгласие за удовлетворяване на четвъртата рекламацията. Във връзка с изложеното е извършена и проверка от компетентните длъжностни лица при КЗП в магазин на [фирма], стопанисван от дружеството. Съставен е констативен протокол, с който са дадени и предписанията на търговеца да възстанови заплатената сума до 19.05.2016 г. съгласно изискванията на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.

С оглед на установените по делото факти съдът е приел, че актът сграда от съществен порок във формата и е постановен при допуснати съществени нарушения на основни принципи в административния процес. В. връзка с подадени от И. рекламации, съответно на 28.05.2015 г. и 04.06.2015 г., е било констатирано несъответствие на стоката с договора за продажба и дефектите са били отстранени в рамките на срока по чл. 113, ал. 2 от 33П, като не се твърди и не са ангажирани доказателства потребителят да е предявил претенции за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба чрез замяната й с нова. АССГ е приел, че потребителят е бил удовлетворен от решението на рекламацията. По отношение на третата рекламация съдът е приел, че е извършен ремонт, актуализиране на софтуера. По последната, четвърта рекламация, при извършен тест на апарата не са открити дефекти и отклонения от параметрите. Потребителят е предявил две рекламации, които са били удовлетворени от търговеца и други две, от които едната е удовлетворена частично, а другата не е удовлетворена, тъй като стоката вече е била приведена в съответствие с изискванията за продажба, а проблемът с промяната на батерията е следвало да бъде отстранен от потребителя. Приел е, че административният орган не е изследвал спорния въпрос – имало ли е несъответствие на потребителската стока, в предявените рекламации от 25.03.2016 г. и 25.04.2016 г. (третата и четвърта рекламация), с договора за продажба и в какво се е изразявало това несъответствие по смисъла на определението дадено в чл. 106 от ЗЗП. Органът не е изследвал въпроса дали дружеството е било готово да удовлетвори искането за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума. На последно място АССГ е приел, че задължителните предписания са издадени от длъжностно лице, което е оправомощено от председателя на КЗП само за целите на административното наказване, каквото не представлява налагането на задължителни предписания. Така мотивиран административният съд е стигнал до заключение, че оспореният акт, който предписва задължително за адресата си поведение, е издаден от некомпетентен орган, при нарушение на административнопроизводствените правила по издаването му, в противоречие с материалноправните норми на ЗЗП, с оглед на което е отменил процесните предписания. Решението е неправилно.

Разпоредбата на чл. 193, т. 2 от ЗЗП задължава длъжностните лица на контролните органи по чл. 191 ЗЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Тези задължителни предписания са волеизявление на компетентния административен орган, с което пряко се засяга правната сфера на техните адресати, като ги задължават да извършват или да се въздържат от определени действия. Те предизвикват самостоятелно правни последици, като възлагат задължения спрямо адресатите си. Инспекторът в регионална дирекция на КЗП е длъжностно лице в Комисията, с материална компетентност уредена в чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация, като в т. 7 на същата разпоредба е посочено и правомощието му да дава задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на нормативните актове. В случая компетентността на органа на власт произтича от устройствения акт на Комисията, поради което и представената заповед № 348 ЛС от 22.04.2015 г. на председателя на Комисията е неотносима за доказване материалната компетентност на административния орган.

Задължителните предписания са дадени на основание чл. 114, ал. 3 от ЗЗП. Съгласно тази разпоредба търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115 от ЗЗП, е налице следваща проява на несъответствие на стоката с договора за продажба. Това значи, че за да е законосъобразно даденото предписание е необходимо по безспорен начин да е установено удовлетворяването на три рекламации в рамките на срока на гаранцията и да е налице ново несъответствие на стоката с договора за продажба. От доказателствата по делото съдът е направил обоснован извод за пълно удовлетворяване на две рекламации на потребителя от 28.05.2015 г. и 04.06.2015 г., но е приел, че при третата и четвъртата рекламация органът не е установил несъответствие на стоката с договора за продажба, поради което липсва елемент на фактическия състав на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП.

Видно от доказателствата по делото, при третата и четвъртата рекламации не са открити технически проблеми по самия апарат, т. е. няма установени повреди на устройството, на техническата апаратура, на физическите компоненти на апарата или на т. нар. хардуер. Мобилният телефонен апарат представлява съвкупност от устройство и програмно осигуряване, т. е. цялата информация необходима за работата на апарата или казано популярно – софтуера. Несъответствието на стоката с договора за продажба може да се дължи както на проблеми с хардуера, така и на проблеми със софтуера. За целите на рекламацията е ирелевантно кой от компонентните на стоката е показал несъответствие с договора за продажба. Релевантен е фактът на несъответствието, т. е. на нефункционирането на стоката по начина, гарантиран от договора за продажба.

Описанието на дефектите при третата рекламация – „рестартира се по 10 пъти на ден, батерията пада за няма и 4 часа“ и извършения преглед на устройството са установили, че батерията е дефектирала и трябва да се смени с нова, но гаранционният срок на аксесоарите е 6 месеца и е изтекъл. Извършено е преинсталиране на софтуера на телефона, което е равнозначно и на решение по рекламацията.

При четвъртата рекламация посочената причина е „саморестартира се, показва, че е на слушалки, а не е“. Предприетите действия от сервизните техници са функционален тест, при който не са открити дефекти и отклонения от параметрите и забележка, че неоригиналната батерия не е сменена, въпреки дадената препоръка при третата рекламация.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че са налице три рекламации на стоката, които са установени и удовлетворени в рамките на гаранционния срок. Следователно фактическият състав на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП е осъществен – налице са три удовлетворени рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на стоката, в рамките на срока на гаранцията.

В тази хипотеза, и при заявено желание на потребителя за разваляне на договора, търговецът е длъжен да удовлетвори неговото искане. Несъответен на доказателствата по делото е и изводът на съда за липса на заявено от А. Д. желание за разваляне на договора. Видно от приложената по делото жалба на потребителя до КЗП, същият е заявил: „Моля да ми бъде възстановена сумата за съответното устройство“, което ясно показва волята му за разваляне на договора и за възстановяване на заплатената сума.

При това заявено желание на потребителя и при осъществяване на фактическия състав на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП даденото от касатора задължително предписание на [фирма] е законосъобразно.

Съдът като не отчел осъществяването на фактическия състава на чл. 114, ал. 3 от ЗЗП е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което са законосъобразни.

Жалбата на [фирма], като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6496 от 27.10.2016 г. постановено по адм. дело № 6195 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК[ЕИК], срещу задължителни предписания на инспектор в Комисията за защита на потребителите, Регионална дирекция – Русе, обективирани в констативен протокол № К-0214953 от 28.04.2016 г. Решението е окончателно.