Производството е по реда на чл. 227 във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез законния си представител, срещу решение № 5958/24.10.2017г., постановено по адм. д. № 4802/16г. по описа на Административен Съд гр. С../АС/.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл. 209 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата и в съдебно заседание касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество отменен РА. Претендира разноски.

Ответната страна директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП”/ – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез пълномощника си юрк. Б.,, в съдебно заседание излага доводи за правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-2214-1004350-091-001/07.12.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 245 от 11.02.2016 г. директорът на дирекция „ОДОП” – гр. С. при ЦУ на НАП, с който са определени задължения за ДДС в размер на 47 607, 95 лева.

От фактическа страна за установено съдът е приел, че на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 28265, 12 лева и е доначислен ДДС в размер на 46768, 81 лева.

Относно отказано право на данъчен кредит за всеки от доставчиците съдът е изложил подробни мотиви относно установените фактие в хода на ревизията, в...