Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на секретаря на О. Я против решение № 143/18.11.2016 г., постановено по адм. д. 189/2016 г. по описа на Административен съд-Ямбол (АС-Ямбол). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и несъобразено с материалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено. Подробни съображения в подкрепа законосъобразността на оспорения пред първата инстанция административен акт са изложени в касационната жалба като доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение. Не претендира разноски.

Ответната страна М. С. С., редовно призована за съдебно заседание, не се е явила, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 143/18.11.2016 г., постановено по адм. д. 189/2016 г. по описа на АС-Ямбол е отменено Решение № 2801-13631/04.08.2016 г., издадено от секретаря на община Я., с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 2801-12696/21.07.2016 г., подадено от М. С.. Административният съд е приел, решението е действителен акт, постановен от компетентен орган, но е незаконосъобразно поради липса на посоченото в него основание за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация.

Така постановено съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно.

По делото са събрани всички относими към спора доказателства и въз основа на тях административният съд е установил правилно фактическата обстановка.

Неоснователно е основното възражение в касационната жалба, с което се поддържа, че първоинстанционният съд не е съобразил правилно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ (ЗАКОН ЗА ДОСТЪП ДО ОБЩЕСТВЕНА ИНФОРМАЦИЯ) (ЗДОИ). Съгласно цитираната разпоредба е допустимо да бъде ограничен свободния достъп до обществена информация, която е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации); съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че търсената информация е обществена и има самостоятелно значение. По делото не е доказано, че информацията представлява част от административна процедура или е/ще бъде използвана за издаване на административен акт, респективно вземане на управленско решение. Начинът на формулиране на решението за разходване на публични финанси за нейното създаване не обуславя различен извод от направения от АС-Ямбол.

Правилно и в съответствие със закона и съдебната практика първоинстанционният съд е обосновал всичките си правни изводи.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без да са допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила.

Ответната страна в настоящото производство не е направила и не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 143/18.11.2016 г., постановено по адм. д. 189/2016 г. по описа на Административен съд-Ямбол. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.