Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 784/16.05.2017г., постановено по адм. дело № 2960/2016г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Първата касационна жалба е подадена от Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, като моли обжалваното решение да бъде отменено, в частта му, в която е осъдено Министерство на вътрешните работи да заплати на Б.В обезщетение в размер на 2000 лева, за причинени му неимуществени вреди. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. По същество се сочи че неправилно съдът е приел че е неоснователно възражението за изтекла погасителна давност – вредите са настъпили най-късно на 29.05.2009г., както е посочено в исковата претенция и по силата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД тече давностният срок, който е изтекъл. Сочи се на второ място че съдът неправилно е счел че са налице предпоставките на чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените реди на ищецът, както и техния размер. В съдебно заседание касаторът чрез процесуалният си представител, поддържа подадената касационна жалба, не сочи нови доказателства и оспорва касационната жалба, подадена от Б.В.П присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Втората касационна жалба, подадена от Б.В, против първоинстанционното решение, в частта му, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на 27 538.14 лева. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209 т. 2 и т. 3 от АПК. Сочи че са налице предпоставките визирани в нормата...