Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (директора на ГДИН), чрез процесуален представител, срещу решение № 19 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 261/2016 г. по описа на Административен съд-Сливен (АС-Сливен), с което е отменена негова Заповед № Л-3493/2 от 25.08.2016 г.
Касаторът навежда доводи за противоречие на съдебния акт с материалния и процесуалния закон, както и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК по подробни съображения изложени в касационната жалба. Иска да бъде отменено съдебното решение. Претенидра разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – М.Н оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение №19 от 13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 261/2016 г. по описа на АС-Сливен е отменена Заповед № Л-3493/2 от 25.08.2016 г., с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 9, предл. второ и чл. 19, ал. 2 от Закон за изпълнения на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 6- „не упражняване на контрол върху подчинени“ и т. 11- „не изпълнение на служебни задължения или заповеди“ от Закон за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца на държавния служител главен инспектор М.Н – началник на сектор “Пробация“ II категория в областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Сливен II категория. За да постанови това решение АС-Сливен приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с нормативно установената процедура, но е материално незаконосъобразна.
Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.
С оспорената пред АС-Сливен заповед е наложено дисциплинарно наказание за това, че М.Н (в качеството й на началник на ОСИН) е нарушила служебната дисциплина, като не е изпълнила произтичащите от служебното й правоотношение задължения; не е предприела необходими действия, свързани с ръководството на дейността на сектора; след полученото писмо от ОП – Сливен не е извършила правилна преценка за предотвратяване действията на задържаното лице, с които би могла да бъде застрашена сигурността в ареста и живота и здравето на служителите; не е предприела действия за изпълнение указанията на прокурор Русев за прилагане разпоредбата на чл. 250 ал. 2 от ЗИНЗС, както и не е предприела действия по уведомяване на ръководството на ГД„ИН” с цел преместване на задържания Кръстев в друга териториална служба, с оглед проявеното от него агресивно поведение, довело до инцидентите на 18.06.2016 г. и 20.06.2016 г.
Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, от доказателствата по делото се установява, че извънредна ситуация по смисъла на чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС, а не потенциална опасност от такава е възникнала на 20.06.2016 г., а не през месец април, в каквато насока са изводите на дисциплинарнонаказващия орган. В цитираната норма е предвидено преместване по този ред само при наличие на извънредна, особена обстановка, при която е застрашена сигурността в ареста или живота на задържания или на служители, за каквато не сочат данните от месец април, поради което са неправилни изводите на административния орган за извършено дисциплинарно нарушение, изразяващо се неприлагане на специалната и изключителна норма на чл. 250, ал. 2 от ЗИНЗС.
Правилно съдът е стигнал до извода, че приетите от фактическа страна бездействия като дисциплинарно нарушение и посочените текстове от длъжностната характеристика не покриват хипотезата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Както в приетите по делото писмени доказателства и в частност длъжностната характеристика, така и в относимите материалноправни норми не се съдържат конкретно формулирани задължения в насоката, възприета от дисциплинарнонаказващия орган, за липса на организация и провеждане на занятия за действие на надзорно - охранителния състав при кризисни ситуации и привеждане на ареста в по-високи степени на бойна готовност, както и непредприемане на действия по осъвременяване на плановете за привеждане на ареста в по-високи състояние и степени на бойна готовност. Следва да се посочи, че тежестта на доказване на обстоятелствата за наличие на дисциплинарно нарушение пада върху административния орган, съгласно чл. 170 от АПК и твърденията на касатора, свързани с неправилна преценка на съда досежно съществено нарушаване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорения акт следва да се приемат за недоказани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените разноски в касационното производство в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 261/2016 г. по описа на Административен съд - Сливен.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. С., бул. „Ген. Н.С“ № 21 да заплати на М.Н, съд. адрес: [населено място], [адрес], адв. Й.Д сумата 400 (четиристотин) лева разноски. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.